Право на любов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Право на любов
El privilegio de amar
Жанр Теленовела
Създател(и) Делия Фиайо
Базиран на Cristal
Сценарий Лиляна Абуд (версия)
Рикардо Фиайега (литературна редакция)
Марта Хурадо (литературен консултант)
Режисура Мигел Корсега
Моника Мигел
Камера Алехандро Фрутос
Хесус Акуня Ли
Актьори Адела Нориега
Елена Рохо
Рене Стриклер
Сесар Евора
Енрике Роча
Синтия Клитбо
Марга Лопес
Начална мелодия El privilegio de amar (в изпълнение на Мануел Михарес)
Крайна мелодия El privilegio de amar
Страна Флаг на Мексико Мексико
Език Испански
Епизоди 155 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Карла Естрада
Продуцент(и) Артуро Лорка
Времетраене 45 минути
Разпространение
ТВ Канал Canal de las Estrellas
Излъчване 27 юли 1998
26 февруари 1999
Хронология
Свързани продукции Cristal (1985)
Триумф на любовта (2010)
Страница в IMDb

Право на любов (на испански: El privilegio de amar) е мексиканска теленовела от 1998 г., режисирана от Мигел Корсега и Моника Мигел и продуцирана от Карла Естрада за Телевиса.[1] Версията, написана от Лиляна Абуд, е базирана на венецуелската теленовела Cristal, създадена от Делия Фиайо.[2]

В главните роли са Адела Нориега, Рене Стриклер, Елена Рохо и Андрес Гарсия, а в отрицателните са Синтия Клитбо, Енрике Роча и първата актриса Марга Лопес. Специално участие вземат Нурия Бахес, Сесар Евора и Мария Сорте.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Младият семинарист Хуан де ла Крус пристига на посещение в дома на майка си, Ана Хоакина, религиозна фанатичка, която винаги е налагала своята воля на сина си, подтиквайки го да служи на Бог. В дома на Ана Хоакина работи младата Лусиана, невинно и добро момиче, което се влюбва в Хуан де ла Крус. Една нощ, увлечени от младежка страст, Лусиана и Хуан се отдават невинно на желанията си. След като разбира, че Лусиана е бременна, Ана Хоакина иска да разбере кой е бащата на бебето. Когато разбира самоличността на бащата, Ана Хоакина, обзета от гняв, гони Лусиана на улицата. Останала без дом, Лусиана ражда своята дъщеря. Младата жена оставя бебето пред вратите на богаташки дом с надеждата, че момиченцето ще бъде отгледано там, но вместо това е отведено в сиропиталище. За да оцелее, Лусиана се сблъсква с много нежелани мъже, включително Педро Трухийо, ужасен човек, който я малтретира, възползвайки се от нея.

Двадесет години по-късно, Кристина, дъщерята на Лусиана, е израснала щастливо в сиропиталището, въпреки че винаги е била любопитна коя е нейната майка и защо я е изоставила. Междувременно Лусиана се е превърнала в силна и властна жена, собственик на популярна модна къща, и съпруга на известния актьор Андрес Довал, с когото има две деца - Лисбет и Виктор Мануел. Лисбет, дъщерята на Лусиана и Андрес, е капризно и разглезено момиче, свикнало да има това, което иска, а Виктор Мануел, който е син на Андрес и първата му съпруга, е като син за Лусиана, който работи при нея. Нейното щастливо и грижовно семейство провокира Лусиана да започне да търси дъщерята, която е изоставила преди толкова много години. Семейството й обаче не знае нищо за Кристина, защото Лусиана никога не е разкривала детайли за миналото си, страхувайки от реакцията на съпруга си. Кристина, при напускане на сиропиталището, наема апартамент с Лоренса и Макловия.

Лоренса е красива млада жена, провокативна и много самоуверена, докато Макловия е резервирана, плаха и интелигентна. Лоренса се запознава с Андрес и стават любовници, тъй като Андрес получава така желаните от него страст и любов, които Лусиана никога не му е дала. Междувременно, Кристина, благодарение на Лоренса, получава работа като модел в модната къща на Лусиана. Кристина и Виктор Мануел се влюбват и започват да се срещат, но когато Лусиана разбира за връзката им, гони Кристина и се опитва да убеди сина си, че трябва да се ожени за Тамара, с лъжата, че тя носи детето му, но в действителност детето е от Николас Обрегон, приятел на Андрес.

Кристина открива, че е бременна от Виктор Мануел, но решава да остане да замълчи от уважение към семейството, което е създал. В този момент Алонсо влиза в живота на Кристина, предлагайки име за дъщеря й и любов към нея; обаче, Кристина не може да отговори на чувствата му. Въпреки това, Кристина започва да се бори за дъщеря си и става много успешна жена. Този статут, който тя малко по малко печели като модел, я събира отново с Виктор Мануел, чийто живот с Тамара се е превърнал в ад; накрая я оставя, за да бъде щастлив с Кристина и по този начин те могат да се насладят заедно на привилегията да обичат.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Адела Нориега – Кристина Миранда / Кристина Веларде Ернандес де Дувал
  • Елена Рохо – Лусиана Ернандес де Дувал
  • Андрес Гарсия – Андрес Дувал
  • Рене Стриклер – Виктор Мануел Дувал Ривера
  • Енрике Роча – Николас Обрегон
  • Синтия Клитбо – Тамара де ла Колина
  • Сесар Евора – Отец Хуан де ла Крус Веларде
  • Марга Лопес – Ана Хоакина вдовица де Веларде
  • Мария Сорте – Вивиан дел Анхел
  • Тоньо Маури – Алонсо дел Анхел
  • Сабине Мусиер – Лоренса Торес
  • Адриана Нието – Лисбет Дувал Ернандес
  • Исадора Гонсалес – Макловия
  • Педро Уебер "Чатануга" – Педро Трухийо
  • Марио Касияс – Мигел Белтран
  • Мати Уитрон – Барбара Ривера
  • Родриго Видал – Атемио Саласар
  • Ядира Карийо – Мария Хосе
  • Клаудио Баес – Кристобал
  • Нурия Бахес – Мириам Аранго
  • Лурдес Мунгия – Офелия Белтран
  • Рамон Абаскал – Хосе Мария Рамос Лопес
  • Кати Барбери – Паула
  • Арлет Пачеко – Бегоня
  • Маурисио Ерера – Франко
  • Беатрис Морено – Доня Чаро
  • Тито Гисар – Агустин Гарсия
  • Гилермо Агилар – Алекс Валтер
  • Ана Мария Агире – Сестра Рехина
  • Мария Луиса Алкала – Ремедиос Лопес де Рамос
  • Аурора Алонсо – Имелда Саласар
  • Марта Аура – Хосефина Перес
  • Артуро Васкес – Макарио Хименес
  • Раул Буенфил – Ел Фреско
  • Силвия Пинал - себе си
  • Диана БрачоАна Хоакина де Веларде (млада)
  • Габриел Сервантес – Рамиро
  • Вероника кон К. – Каридад

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Право на любов е на 27 юли 1998 г. по Canal de las Estrellas. Последният 155. епизод е излъчен на 26 февруари 1999 г.

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Оригинална история – Делия Фиайо
  • Версия – Лиляна Абуд
  • Литературна редакция – Рикардо Фиайега
  • Литературен консултант – Марта Хурадо
  • Сценография – Рикардо Наварете
  • Декор – Мануел Домингес
  • Дизайн на костюми – Илиана Пенсадо, Монсерат Гонсалес
  • Музикална тема – El privilegio de amar
  • Изпълнител – Мануел Михарес
  • Автор – Хорхе Авенданьо
  • Музикално оформление – Хесус Бланко
  • Редактори – Хуан Хосе Франко, Луис Орасио Валдес
  • Асистент-редактори – Хулио Лопес, Марко Антонио Роча
  • Мениджър продукция – Гилермо Гутиерес
  • Координатор продукция – Диана Аранда
  • Продуцент – Артуро Лорка
  • Асистент-оператори – Абнер Велес, Пилар Педроса
  • Асистент-режисьори – Виктор Мануел Фулио, Ерик Моралес
  • Оператор на сцена в локация – Хесус Акуня Ли
  • Режисьор на сцена в локация – Моника Мигел
  • Оператор – Алехандро Фрутос
  • Режисьор – Мигел Корсега
  • Изпълнителен продуцент – Карла Естрада

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas 1999

Категория Номинация Резултат
Най-добра теленовела Карла Естрада Печели
Най-добра актриса в главна роля Елена Рохо Печели
Най-добър актьор в главна роля Андрес Гарсия Печели
Най-добра актриса в отрицателна роля Синтия Клитбо Печели
Най-добър актьор в отрицателна роля Енрике Роча Печели
Най-добра първа актриса Марга Лопес Печели
Най-добър актьор в поддържаща роля Сесар Евора Печели
Най-добра млада актриса Адела Нориега Печели
Най-добър млад актьор Рене Стриклер Номиниран
Най-добро женско откритие Сабине Мусиер Печели
Най-добра музикална тема El privilegio de amar
в изпълнение на Михарес
Печели
Най-добър режисьор Мигел Корсега
Моника Мигел
Печелят
Най-добър композитор Хорхе Авенданьо Печели

Награди Califa de Oro

Година Категория Номинация Резултат
1999 Най-добра продукция Карла Естрада Печели
1999 Най-добро участие Адела Нориега Печели
1999 Най-добро участие Андрес Гарсия Печели
1999 Най-добро участие Рене Стриклер Печели
1999 Най-добро участие Елена Рохо Печели
1999 Най-добро участие Тоньо Маури Печели
1999 Най-добро участие Мати Уитрон Печели
1999 Най-добро участие Рамон Абаскал Печели
1999 Най-добро участие Сабине Мусиер Печели
1999 Най-добро участие Енрике Роча Печели
1999 Най-добро участие Маурисио Ерера Печели
1999 Най-добра адаптация Лиляна Абуд Печели

Награди ACE

Година Категория Номинация Резултат
2001 Най-добра теленовела Карла Естрада Печели
2001 Най-добра актриса в теленовела Адела Нориега Печели

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България, както и по света, сериалът „Право на любов“ се радва на голяма популярност. Излъчен е по Нова телевизия с дублаж на български език.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. El Privilegio de Amar. // alma-latina.net. Архивиран от оригинала на 4 септември 2011. Посетен на 9 април 2016. (на испански)
  2. 'Nueve' comienza a tomar forma: estrenará el remake de 'Cristal' el próximo lunes. // Vanitatis.com, 18 януари 2013. Посетен на 4 февруари 2013. (на испански)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „El privilegio de amar“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.