Предраг Палавестра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Предраг Палавестра
Предраг Палавестра
сръбски литературен историк
Роден
Починал
19 август 2014 г. (84 г.)
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за литература и изкуство в Белград
Публикации„Следвоенната сръбска литература 1945–1970“ (1972)
Членува вЧлен на Международния издателски съвет на списание „Език и литература

Предраг Палавестра (на сръбски: Предраг Палавестра) е сръбски литературен историк и теоретик, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата[1] и на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 юни 1930 г. в Сараево, тогава град в Кралство Югославия. Завършва Белградския университет, където защитава и дисертация (1964).[1] Като литературен критик пише за вестник „Политика“, бил е редактор на вестник „Книжевне новине“ и на списание „Савременик“.[1] Директор е на Института за литература и изкуство в Белград.[1] Два пъти е избиран за председател на ПЕН центъра на Сърбия.

Избран е за дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата на 7 май 1981 г.[1] За редовен член е избран на 15 декември 1988 г. Избран е и за секретар на Секцията за език и литература на САНУ: на 26 април 1994 г., а след това преизбиран на 28 май 1998 г. и на 23 април 2002 г.[1]

Член е на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина от 1990 г.

Член е на Съюза на писателите на Югославия от 1954 г.

Неговата книга „Следвоенната сръбска литература 1945–1970“ е мълчаливо забранена и част от тиража изгорена.[2]

Член на Международния издателски съвет на българското филологическо списание „Език и литература“.[3]

Умира в Белград на 19 август 2014 г. на 84-годишна възраст.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител е на наградата „6 април“ на град Сараево (1966)
  • Носител е на наградата „Милан Богданович“ (1969)
  • Носител е на наградата за критика и есеистика „Джордже Йованович“ в Белград (1980)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Књижевне теме (1958)
  • Књижевност Младе Босне (1965, две издания)
  • Токови традиције (1971)
  • Послератна српска књижевност 1945–1970 (1972, второ издание 2012)
  • Догма и утопија Димитрија Митриновића: почеци српске књижевне авангарде (1977)
  • Критика и авангарда у модерној српској књижевности (1979)
  • Скривени песник: Иво Андрић (1981)
  • Критичка књижевност (1983)
  • Наслеђе српског модернизма (1985)
  • Историја модерне српске књижевности – златно доба 1892-1918. (1986, две издания)
  • Књижевност као критика идеологије (1991)
  • Књига о Андрићу (1992)
  • Књижевност и јавна реч (1994)
  • Критичке расправе (1995)
  • Јеврејски писци у српској књижевности (1998)
  • Историја српског ПЕН-а (2006)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Књига српске фантастике XII–XX века, Српска књижевна задруга (1989, два тома)
  • Српски симболизам, Српска академија наука и уметности (1983)
  • Српска фантастика, САНУ (1987)
  • Традиција и модерно друштво, САНУ (1987)
  • Одговорност науке и интелигенције, САНУ (1990)
  • Српска књижевност у емиграцији, САНУ (1991)
  • О Јовану Дучићу – поводом педесетогодишњице смрти, САНУ (1996)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Предраг Палавестра // Српска академија наука и уметности, 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 9. 2. 2012.
  2. Предраг Палавестра: Само своји можемо у Европу, интервю на Миляна Крал, в-к „Вечерње новости“, 16. март 2013.
  3. Международен издателски съвет Архив на оригинала от 2014-09-05 в Wayback Machine., сайт на списание „Език и литература“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]