Пролетен гороцвет
| Пролетен гороцвет | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Adonis vernalisLinnaeus, 1753 г. |
|||||||||||||||||||||||
| Пролетен гороцвет в Общомедия | |||||||||||||||||||||||
Пролетният гороцвет (Adonis vernalis) е вид тревисто многогодишно растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae).
Съдържание
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
Пролетния гороцвет е известен с редица народни наименования като Гурльов дядо, Жълт божур, Жълта котка, Жълта свиларка, Жълтоцвет, Кучи божур, Овче око, Отравниче, Опадикос, Пролетен горицвет.[1]
Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в цяла Европа и Западен Сибир. Вирее по сухи места, ливади и пасища до 1100 м надморска височина, предимно на варовик.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Тази разновидност на гороцвета цъфти в края на пролетта (май и юни) и има жълти цветове за разлика от другата по-известна разновидност, есенният гороцвет (Adonis annua), която е с алени цветове и цъфти през есента.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Запарка от надземната част се използва като лечебно растение при сърдечни заболявания.
Отровно! Трябва да се прилага само при лекарско предписание и под лекарски контрол.
