Психология на медиите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Психологията на медиите е интердисциплинарна област, която търси отговор на въпроса, как хората възприемат, интерпретират, използват и реагират на изпълнения с медии модерен свят.

Намирайки отговора, медийният психолог може да идентифицира потенциалните проблеми и предимства, а също така да спомогне за развитието на положителна медия[1][2][3].

Някои изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Според доклад на Бил Маккибен, хората гледат телевизия, когато се чувстват депресирани и най-силният индикатор хората да гледат телевизия вечер е, че следобед чувстват, че денят не върви добре. В същия доклад се казва, че „гледането (на телевизия) всъщност ни прави по-пасивни, отегчени, раздразнителни, тъжни и самотни“.[4]

Академична дисциплина[редактиране | редактиране на кода]

Изучаването на психология на медиите се появява като академична и професионална дисциплина във връзка със социалната и комерсиалната потребност за прилагане на теорията и изследването на психологията към въздействието на медиите. Психологията има основно значение за разбиране на ефекта от интеграцията на медийните технологии върху индивида и групите. Тази сфера обхваща пълния диапазон на отношенията „човек—медиите“ – познавателна способност, поведение – по време на събития, всякакви действия, теории и практики, като се отчита, че медиите включват всички форми на опосредствана комуникация чрез изображения, звук, графика, съдържание и нови технологии.

Тази нова сфера на науката предоставлява една важна възможност да се използват медиите по един нов и творчески начин чрез разбирането как психология и медии работят заедно. Психологическите теории могат да бъдат приложени към появяващите социални медии, електронно обучение и цифрови технологии по нови неизпробвани начини. Психологията на медиите ползва опита на мнозина дисциплини като социология, антропология, политология, реторика, компютърни технологии и комуникации и международни отношения.

Отделът APA Media Psychology Division 46 към Американската асоциация по психология посочва като своя цел фокусирането върху ролята на психолозите в различните аспекти на традиционните и новите медии. Отделът се стреми да развива изследването на влиянието на медиите върху човешкото поведение и разбиране на потребностите за ползването на медиите, да улеснява диалога между психолози и медийни представители, да обогатява преподаването, обучението, и практиката на медийната психология, да насърчава използването на психологичните теории и експертизи за развитието на медиите в различни полета на приложение като образование и здраве, както и да подготвя психолози за интерпретацията на психологичните изследвания пред масовата публика и професионалисти от други области.

Университетът „Филдинг“ (Fielding Graduate University) в Санта Барбара, Калифорния предлага първата докторска програма в сферата на Психология на медиите през 2004 г. Днес има повече от 75 записали се студенти.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giles, D. (2003) Media Psychology, Lawrence Erlbaum
  2. Rutledge (2007) „What is Media Psychology?“, архив на оригинала от 14 април 2008, https://web.archive.org/web/20080414172609/http://www.mprcenter.org/whatismediapsychology.html, посетен 14 април 2008 
  3. Fremlin (2008) „Understanding Media Psychology“ APS, архив на оригинала от 1 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111101020334/http://www.psychologicalscience.org/observer/getArticle.cfm?id=2287, посетен 1 ноември 2011 
  4. The Age of Missing Information, page 198, Penguin publishers, 1993, Bill McKibben
  5. PhD Media Physchology Архив на оригинала от 2010-03-24 в Wayback Machine., Fielding Graduate University
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Media psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​