Птиците умират сами

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Птиците умират сами
The Thorn Birds
Автор Колин Маккълоу
Първо издание 1977 г.
Австралия
Издателство HarperCollins
Оригинален език английски
Жанр роман
Страници 692
ISBN ISBN 0-06-012956-5

„Птиците умират сами“ е роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, издаден през 1977 г. Той се превръща в бестселър и донася славата на авторката си.

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Книгата се състои от 7 части, като всяка от тях разказва за различен герой. В центъра на сюжета е поставено семейство Клийри - бедни новозеландци, достигнали до Австралия и станали управители на едно от най-големите имения - Дройда.

Историята започва през 1915 година в Нова Зеландия.

Част 1. 1915-1917. Меги[редактиране | редактиране на кода]

Книгата започва с разказа за малката Меги, единствената дъщеря в семейство Клийри, и с нейния рожден ден. Семейството ѝ е голямо - тя самата има още 4 братя. Историята продължава с тръгването на Меги в католическо училище и пренебрежителното отношение на монахините към нея. Баща ѝ, Падрик Клийри, католик, я насърчава да продължи с обучението. Майка ѝ, Фиона Клийри, изключително безлична и тиха, не проявява особена заинтересованост за децата си, освен за най-големия си син Франк. По-нататък семейството получава писмо от сестрата на Падрик, в което тя ги кани в Австралия, за да завещае имуществото на брат си.

Част 2. 1918-1928. Ралф[редактиране | редактиране на кода]

След тежкото пътуване семейство Клийри пристига в Австралия и се среща със свещеника Ралф Де Брикасар. Малката Меги (тогава на 10 години), привлича вниманието на свещеника (тогава на двадесет и осем години), тъй като тя е единственото момиче там. След време Меги се влюбва в Ралф, той в нея също, но се бои от това чувство и го отблъсква. Въпреки чувствата си те прекарват много време заедно, разговарят, яздят. Лелята на Падрик, Мери Карсон, забелязва близките им отношения и не може да се примири с тях, тъй като и тя, въпреки старостта си, е влюбена в Ралф. След смъртта на Мери, цялото богатство отива при Ралф, тъй като той предава семейство Клийри. Но семейството не му се сърди, защото не е алчно. Де Брикасар става епископ и напуска Дройда. Меги страда за него, той за нея също.

Част 3. 1929-1932. Падрик[редактиране | редактиране на кода]

Дройда процъфтява, но климатът в Австралия е суров. След голям пожар умират Падрик и Стюарт, любимият син на Фиона след Франк. Фиона губи още едно от децата си. Тя загубва шестото си момченце, отново заради климата в Австралия. Остава сама да се грижи за петте си деца - Меги, двамата ѝ братя и близнаците, които ражда последни. След пожара, Ралф идва в Дройда, чувствата им се възвръщат и двамата разменят първата си целувка. След това епископът напуска имението, а Меги за спомен му дава роза, която той запазва.

Част 4. 1933-1938. Люк[редактиране | редактиране на кода]

Докато Меги тъгува по Ралф, тя става една от красавиците в околността и бива ухажвана от множество младежи. В Дройда се появява нов работник - Люк О'Нийл. След време Меги решава да приеме да се омъжи за него. След сватбата, двамата заминават и Люк започва да работи с тръстиката. Желанието му е да събере пари за голям дом, като в същото време решава, че парите на Меги, които тя получава всяка година, трябва да се прехвърлят на негово име. Меги е изпратена да живее при чужди хора, докато Люк работи. Нейната мечта е да има дете, но съпругът ѝ не идва да я вижда с месеци - тръстиката става за него на първо място. Въпреки това Меги успява с хитрост да забременее и ражда дъщеря Джъстийн. Объркана и уплашена, тя не чувства обич към тъй чаканото дете. Хората, които се грижат за нея, я изпращат на остров Малток, след което и Ралф отива при нея. Двамата изкарват прекрасно, а Меги се връща бременна от него. Целта ѝ е постигната - тя получава частица от Ралф, частицата, която църквата не ѝ позволява да получи. След завръщането си, Меги отива при Люк и прекарва една нощ с него, за да скрие тайната си. След това го напуска, а епископът вече става Кардинал Де Брикасар.

Част 5. 1938-1953. Фиона (Фия)[редактиране | редактиране на кода]

След като Меги се връща в Дройда, тя ражда сина на Ралф - Дейн, който е досущ като баща си, но никой освен Фиона не забелязва това. След като майка и дъщеря си говорят, Мегън разбира, че първият син на Фиона - Франк, е син на известен новозеландски политик, когото тя е обичала много на времето. Така двете разбират, че са обичали човек, който не е могъл да отвърне на чувствата им подобаващо. Кардиналът идва в Дройда, запознава се с Дейн, но не подозира, че той е негов син. Започва Втората световна война. Двамата братя-близнаци на Меги отиват на фронта. Ралф се връща в Рим.

Част 6. 1954-1965. Дейн[редактиране | редактиране на кода]

Децата на Меги израстват различни като характери и интереси. Те, макар и не от един баща, са изключително привързани един към друг въпреки различията си. Джъстийн мечтае да стане актриса и заминава за Лондон. Дейн иска да бъде свещеник, което ядосва Меги, защото тя не иска църквата да ѝ отнеме и сина. Въпреки всичко Меги изпраща Дейн при Ралф. Синът ѝ е ръкоположен и след обреда отива на о. Крит. В опита си да спаси 2 жени той самият умира. Меги е съкрушена, както и всички останали. Тя разкрива на Ралф цялата истина, след което и той умира.

Част 7. 1965-1969. Джъстийн[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Дейн Джъстийн започва упорита работа, за да се разсее. Тя се обвинява за смъртта на брат си. В нея се влюбва немец, когото тя отблъсква, но впоследствие той успява да спечели чувствата ѝ и двамата се женят. Братята на Меги така и не се женят, тъй като са захласнати по Дройда и се страхуват от жени. Така Джъстийн остава последната потомка на семейство Клийри, но няма намерение да остане в Дройда.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Птиците умират сами“, Народна култура, София, 1982, 631 с.
    • „Птиците умират сами“, ART BALKANIQUE Co, София, 1990.
    • „Птиците умират сами“, ИК „Бард“, София, 2004. ISBN 9844831182 (луксозно издание)
    • „Птиците умират сами“, ИК „Бард“, София, 2004. ISBN 9844830915