Първан Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първан Димитров
кмет на град Фердинанд

Роден
1857 г.
Починал
1933 г.

Националностбългарин
Политика
ПартияНародна партия
Семейство
БащаДимитър Генчев
МайкаЦвета Първанова
ДецаЮлита, Теодора, Мария, Елена, Димитър

Първан Димитров Генчев е български политик, привърженик на Народната партия, кмет на общината на град Фердинанд през периода 1894 – 1895 г. и помощник-кмет (1902 – 1904).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1857 г. в село Баня, Кутловишко. Произхожда от рода Генчовци. Грамотен, по професия земеделец, той е бил и ковчежник (касиер).

Преселва се със семейството си в село Голема Кутловица през 1891 г. (тогава преобразувано в град Фердинанд) и закупува къща в съседство с бившия турски конак (мястото на днешното читалище „Разум“). С негово позволение е проектирано сградата на читалище „Разум“ да се построи до къщата му, като част от терена е дарил на читалищната управа. По пътя между Фердинанд и Баня, където притежава имот, отдясно на пътя е поставен оброк, при който се събират на Петровден хората от селото, а отляво на пътя е построил чешма, носеща неговото име – „Първанкова чешма“. До чешмата е имал воденица, която по-късно е национализирана.

Известен е като земеделец, рентиер и притежател на питейно заведение в града. Избиран е за училищен настоятел, член на общински тричленни комисии, бил е служител във финансовата служба на общината, касиер на Земеделската банка и на Фердинандската земеделска каса. Бил е добродушен и гостолюбив, сърдечен в отношенията си с хората, а в пазарен ден при него се отбиват всички гости от селото.

Семейството му има 5 деца – 4 дъщери (Юлита, Теодора, Мария и Елена) и син Димитър. Първанови имат свои представители в Монтана, София и други селища на страната. Умира през 1933 г. в гр. Фердинанд[1].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След разпускането на Фердинандския градски общински съвет през 1894 г. с княжески указ избирателите са свикани на 10 юли да изберат членове на нов общински съвет. Изборът не се състои и е насрочен втори избор на 24 юли, в резултат на който е избран новият общински съвет. На 30 август същата година общинските съветници избират за кмет Първан Димитров, а за негов помощник – Тодор Иванов.

Поради липса на протоколни и заповедни книги на общинското управление за този период не могат да се посочат данни за кметското му управление. В издадения през 1894 г. пътепис „До Чикаго и назад“ писателят Алеко Константинов споменава старото име на селището по повод сумата от 9 долара и половина, която му вземат за стая в Чикаго за 8 дни – „По-евтино и от Кутловица“ – възкликва той[1].

Поради неизвестни причини кметът Първан Димитров подава оставка, която е приета от Общинския съвет на 1 май 1895 г. и в края на същия месец е уволнен от кметската длъжност. Няколко месеца по-късно е освободен и от длъжността общински съветник поради „доброволно подаване оставка“, която е приета на заседание на общинския съвет[1]. Избран е за помощник-кмет 1902 – 1904 г. по време на управлението на кмета Петко Петков. Като делегат от Фердинандската околия взема участие в юбилейния конгрес на Народната партия в София през 1904 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Герасимов, Йордан. Кметовете на град Монтана. В.Търново, 2008. с. 31 – 34.
  • Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Игнат Попов Кмет на Фердинанд
(30 август 1894 – май 1895)
Генчо Георгиев