Игнат Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игнат Попов
кмет на град Фердинанд

Роден
Починал

Националност българин
Политика
Професия учител
Партия Народнолиберална партия
Семейство
Съпруга Пена Младенова
Деца Ангелина, Надежда, Райна, Иванка, Кена

Игнат Попов е кмет на град Фердинанд в периодите (1890–1893), (1893–1894), (1904–1905), (1905–1908) и (1926–1929 г.). По време на неговия първи мандат на 15 ноември 1891 г. Народното събрание преобразува Големо-Кутловската селска община във Фердинандска градска община, а на 2 декември същата година с княжески указ № 626 нейният административен център село Голема Кутловица е преименуван в град Фердинанд (дн. Монтана).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1862 г. в село Горна Лука и произхожда от голямата Ганчина фамилия, чийто основател Ганчо Боцов е преселник от Сърбия. Завършва педагогически курс в Ломската гимназия и учителства няколко години в селата Горна Лука, Митровци и Превала. В Митровци е осиновен от неговия родственик поп Иван Гмитровски. Около 1886 г. цялото семейство се преселва в Голема Кутловица, където свещеник Иван, известен с името Йосиф Попгеоргиев служи в местната църква, а след смъртта си е погребан в нейния двор. Тук Игнат Попов започва своята обществена и политическа дейност, привърженик е на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Занимава се със земеделие и търговия, притежава воденица, чифлик в местността Парта и други недвижими имоти. Избиран е за общински съветник, училищен и църковен настоятел, член на Популярната банка и др. Според негови съвременници е бил образец на истинска добродетел, обичан и почитан от всички граждани. Игнат Попов умира на 75-годишна възраст на 22 август 1937 г. С решение на Общинския съвет на града от 7 ноември 2002 г. е именувана улица на негово име в района на Парта-2, а на 1 декември 2016 г. е открит негов барелеф до сградата на община Монтана, скулптор е Теодоси Антонов. Игнат Попов като кмет на Фердинандската градска община със своята дейност е принесъл големи заслуги за благосъстоянието на общината.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Игнат Попов в Монтана

В изборите на 6 май 1890 г. е избран за кмет на Големо-Кутловската селска община. По негова инициатива и предложение на Общинския съвет, на 15 ноември 1891 г. Шестото обикновено народно събрание взема решение за преобразуване на Кутловската селска община в градска под название Фердинанд. След това на 2 декември 1891 г. княз Фердинанд подписва Указ № 626, с който се утвърждава решението на Народното събрание за обявяване на селището за град.[1]
По време на първия кметски мандат започва изграждане на градските служби на общинското самоуправление, поставено е началото на градоустройствената дейност, общинското управление взема участие в Първото земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. като представя „брош с корени“.[1]
По време на втория му непълен мандат (1893–1894 г.) усилията са насочени към изработване на нов градоустройствен план на града, открита е Фердинандската третокласна болница през 1893 г. и е възобновена дейността на читалище „Разум“ – 1894 г.[1]
Трети път е кмет на града през (1904–1905 г.), извършва се значителна градоустройствена и строителна дейност – пътища, основно училище и др.[1]
През четвъртия му мандат (1905–1908 г.) е изработен нов регулационен план и започва неговото прилагане – отчуждаване на места и прокарване на улици, построени са сгради за прогимназията и за околийската болница, закупена е сграда за общинското управление от адвоката Иван Стоянов (Дормидолски).[1]
През последния си пети мандат (1926–1929 г.) се заема със значителни начинания в стопанския и обществения живот на града – през 1926 г. е открит ежегодният панаир, а през 1928 г. е извършена електрификация на града.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Герасимов, Йордан. Исторически очерци за град Монтана и региона. Монтана, 2013. с. 102 – 107.
  • Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Генчо Георгиев Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Кмет на Фердинанд
(6 май 1890 – 1893)
Игнат Попов
Игнат Попов Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Кмет на Фердинанд
(5 септември 1893 – 22 юни 1894)
Първан Димитров
Петко Петков Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Кмет на Фердинанд
(14 февруари 1904 – август 1905)
Игнат Попов
Игнат Попов Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Кмет на Фердинанд
(19 септември 1905 – 13 май 1908)
Георги Иванов
Тодор Грънчаров Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Кмет на Фердинанд
(27 март 1926 – 14 март 1929)
д-р Георги Стоев