Първа битка за Газа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първа битка за Газа
Близкоизточен театър на Първата световна война
Офицери от османския полк, който успешно защитава Газа по време на първата битка (1917)
Офицери от османския полк, който успешно защитава Газа по време на първата битка (1917)
Информация
Период 26 март 1917 г.
Място Газа
Резултат неуспех на настъплението на Антантата
Страни в конфликта
Британска империя Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Командири и лидери
Арчибалд Мъри, Чарлз Добел Фридрих фон Кресенщайн
Сили
неизвестни 2000 (по-късно 4000)
Жертви и загуби
523 убити, 2932 ранени, 512 изчезнали 16 убити и 41 изчезнали германци и австрийци; 300 убити, 750 ранени, 600 изчезнали
Първа битка за Газа в Общомедия

Първата битка за Газа е военно сражение, което се състои на 26 март 1917 г., по време на първия опит на британската Египетска експедиционна армия да нахлуе в Южна Палестина, която по това време е част от Османската империя. Провежда се по време на Синайската и Палестинската кампания на Първата световна война. Битката се води в и около град Газа на брега на Средиземно море, когато пехотни и конни части нападат селището. Късно вечерта британските сили, на прага на завладяването на Газа, са изведени от града, поради опасения от падащия мрак и приближаването на големи османски подкрепления. Няколко седмици след поражението следва още по-решителното поражение на британците при втората битка за Газа, през април 1917 г.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През август 1916 г. победата на Египетската експедиционна армия при Романи прави невъзможни наземните атаки на Суецкия канал, който през февруари 1915 г. за първи път е застрашен от удари от страна на османската армия. През декември 1916 г. новата победа в битката при Махабе осигурява безопасността на средиземноморското пристанище Ел Ариш, както и на маршрута за доставки, водопровода и железопътната линия през Синайския полуостров. През януари 1917 г. победата в битката при Рафе приключва завладяването на Синайския полуостров и създава възможност за удар на британските сили към Газа.

Два месеца по-късно, през март 1917 г., Газа е атакувана от пехотата на 52-ра дивизия, подсилена с допълнителна бригада. Тази атака е подкрепена и от други британски части, сковаващи противника и непозволяващи му да прехвърли подкрепления в района на Газа. Атаката от британската пехота на османския гарнизон от южната и югоизточната част на града среща ожесточена съпротива. Докато австралийската конна дивизия продължава да възпира османските войски, новозеландските части атакуват Газа от север и успяват да влязат в града и да превземат няколко ключови позиции. По-късно през деня обаче, решителната съпротива на османските части и заплахата от нови подкрепления, приближаващи от север и североизток, карат британското командване да предприеме отстъпление. В литературата се изразява предположение, че тази стъпка превръща близката победа в генерално поражение.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Загубите на Великобритания възлизат на 4000 души: 523 убити, 2932 ранени и над 512 изчезнали – в това число пет офицера и 241 войника, които, както по-късно се разбира, попадат в плен. Това са предимно пехотинци от Уелската 53-та дивизия и Есекската 161-ва бригада на Източноанглийската 54-та дивизия.

Османската армия губи общо 2447 души, от които 16 са убити и ранени германци и австрийци, както и 41 изчезнали; 1370 османски войници са убити или ранени, а изчезналите са 1020. Според Джемал паша, османски загуби възлизат на по-малко от 300 убити, 750 ранените и 600 изчезнали.

Новозеландските части губят 6 души, 43 (или 46) ранени и 2 изчезнали, а австралийска дивизия губи 37 души.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Британският генерал Арчибалд Мъри и канадският генерал Чарлз Добел представят битката като успех: на 28 март Мъри изпраща съобщение до военното министерство, че неговите сили са се сражавали с 20-хилядна османска войска и са ѝ причинили „големи загуби“. Добел също пише, че „още два часа биха били достатъчни, за да довършим работата, великолепно извършена от армията след период на тежки изпитания и продължителни походи, както и в боевете с упорития противник“.

Британската преса съобщава, че битката е успешна за империята, но османски самолет хвърля над британските позиции следното съобщение: „Вие ни победихте в комюникето – но ние ви победихме в Газа“. В репортаж, публикуван от вестник „Дейли Телеграф“, се казва, че на 26 март британските войски са били задържани почти до обяд от гъстата сутрешна мъгла; в хода на чакането те са изпили по-голямата част от водните си дажби, в резултат на което просто им е свършила водата. Също така се добавя, че целта на операцията не е била завладяването на Газа.

Далас, командващ 53-та валийска дивизия, минава в оставка след битката, като за официална причина е посочено „нарушение на здравето“. Ако сражението се сравни с мащабите на Западния фронт на Първата световна война, британското поражение не е голямо и не коства много загуби. Настъпателната мощ на силите на Мъри не е сломена и подготовката за подновяване на офанзивата започва на практика веднага. Още на 17 април 1917 г., само три седмици по-късно, започва втората битка за Газа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. MacMunn, Falls, Becke, 1928 – 1930, Vol. 1, pp. 289 – 290.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • George Fletcher MacMunn; Cyril Bentham Falls; Archibald Frank Becke. „Military operations, Egypt and Palestine.“ Great Britain. Committee of Imperial Defence. Historical Section. London. H.M. Stationery Off. 1928 – 1930 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Первая битва за Газу“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.