Пьотър Петрович Пален

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пьотър Пален
руски генерал

Роден
Починал
ПогребанЛатвия

НаградиОрден Черен орел
орден Света Анна III степен
Златно оръжие „За храброст“
Пьотър Пален в Общомедия

Пьотър Петрович Пален (на руски: Пётр Петрович Пален) е руски граф и военачалник от времето на царете Александър I и Николай I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пален произхожда от стар дворянски род с имения в Естландия (в днешна Естония).[1] Син е на Пьотър Алексеевич Пален, който е военен губернатор на Санкт Петербург при царуването на Павел.[2] Още от 13-ата си година е зачислен към различни гвардейски формации като младши офицер, но израства бързо във военната йерархия и през 1800 година е вече генерал–майор и командир на хусарски полк. Първото му участие в бойни действия е в похода срещу иранците в Азербайджан през 1796 година. Проявява се като успешен кавалерийски командир във войната срещу Наполеон през 1806 – 1807 и в отразяването на френското нашествие през 1812 година. Участва и в задграничните походи на руската армия до Париж през 1814.[1]

През 1827 година Пален достига чин генерал от кавалерията, но за командване му е поверен пехотен корпус. В руско-турската война през 1829 година участва в обсадата на Силистра.[1] Действайки под началството на генерал Иван Дибич, през май същата година командва главните руски сили в сражението при Кюлевча, недалеч от Шумен.[3] След преминаването на Дибич през Балкана Пален се сражава при Сливен и Одрин.[1] Завършва военната си кариера с участието си в потушаването на въстанието в Полша през 1831 година. Корпусът под негово началство формира една от щурмовите колони при превземането на Варшава.[4]

След руско-полската война граф Пален е за кратко време (1834 – 1835) член на Държавния съвет (консултативен законодателен орган) на Руската империя[1], а от 1835 до 1841 година е посланик във Франция.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Половцов, А. Русский биографический словарь. Том 13. Санкт Петербург, 1902, с. 139140. Посетен на 29.08.2016.
  2. а б Meyers Großes Konversations-Lexikon. Band 15. Leipzig 1908, с. 307 – 308.
  3. История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, „Полигон“, 2003, 424 – 428. Посетен на 29.08.2016.
  4. История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, „Полигон“, 2003, 655 – 658. Посетен на 29.08.2016.