Бой при Сливен (1829)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Боят при Сливен от 31 юли 1829 година е решителен сблъсък между руски и османски войски по време на похода на Дибич на юг от Стара планина.

Изправен пред нова продължителна обсада след победите при Варна и Силистра, през лятото на 1829 руският главнокомандващ Иван Дибич решава да обходи Шуменската крепост и с директна заплаха за Цариград да принуди османското правителство да сключи мир преди настъпването на зимата. В началото на юли 35-хилядна руска армия преминава Камчия и Еминската планина и се спуска в равнината около Бургаския залив. Изненадан от руските действия, великият везир Решид паша изпраща от Шумен след Дибич 12-хиляден отряд, който обаче не успява да застигне противника в удобните за отбрана проходи и на 13 юли е разгромен край Айтос. Това кара везира да прехвърли нови войски през Балкана. При напредването си през Карнобат към Ямбол руският авангард среща силна съпротива от османците, предвождани от Халил паша.[1]

На 21 юли Дибич завзема Ямбол, но османската войска се оттегля непокътната към Сливен, където получава подкрепления от великия везир. Руският командир решава да отложи планирания поход към Одрин, докато се справи с противника в тила си. С форсиран нощен марш руснаците (намалели след оставянето на охрана на комуникациите си до 20 000 войници с 96 оръдия) изминават над 20 km. от Драгоданово, за да застигнат войската на Халил (също 20 000 бойци, с 10 оръдия) в околностите на Сливен.[1]

Преди атаката Дибич отделя отряди, които преграждат пътищата за отстъпление на противника през Нова Загора и Котленския проход. Самата атака се развива в обход на укрепленията, издигнати до пътя за Ямбол. Заплашена от обкръжение, османската войска се пръсва в единствената свободна посока към Казанлък. След кратка схватка с руската кавалерия тя престава да бъде организирана сила. Халил паша задържа при себе си само 2 000 конници, с които достига Одрин. Осем дни по-късно и този град е завзет от руснаците.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Леер, Генрих. Энциклопедiя военныхъ и морскихъ наукъ. Том VII. Санкт Петербург, Типография В. Безобразова, 1895. Стр. 6-7, 235