Разграждащ естествен отбор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разграждащ естествен отбор или дизруптивен отбор е описателен термин от еволюцията и полулационната генетика. Дизурптивен се нарича този естествен отбор, който елиминира нормата на белега и запазва нейните крайни отклонения.[1] Тук се благоприятстват индивидите носещи някои от крайните варианти на даден белег (ген). Когато действа разграждащият естествен отбор, индивидите носещи крайните отклонения на белега имат по-голямо потомство в сравнение с нормата на белега, в резултат на което се получава разпределение на популацията с два ясно изразени максимума.

Действието на дизруптивния отбор е противоположно на действието на стабилизиращия отбор. Повечето от индивидите на популацията притежават средна стойност на белега и за това по-голямата част от индивидите на популацията загиват. Затова този тип отбор се нарича още и катастрофичен.[1]

Примери за разграждащ естествен отбор[редактиране | редактиране на кода]

Зайци с бяла или черна козина[редактиране | редактиране на кода]

При белегът - цвят на козината при популация от зайци се определен от два алела с пълно доминиране: черната козина е представена от "B", бялата - от "b". Заек с генотип "BB" ще проявява фенотип черна козина, заек с генотип "Bb" - сива козина и заек с генотипа "bb" - бяла козина. Ако тази популация се постави в ареал, където има и тъмно черни и много светли камъни, то и черните зайци и белите биха се крили успешно от хищници сред съответните камъни. В тази среда обаче сивите зайци нямат да могат да се крият лесно и индивидите носеща този генотип ще има лоши шансове за оцеляване и ще бъдат елиминирани от популацията. Смята се, че разграждащият отбор е основната двигателна сила на симпатричното видообразуване.

Насекоми с големи крила или без крила[редактиране | редактиране на кода]

На някои океански острови, където духат постоянни силни ветрове насекомите са представени или с безкрили форми, или с форми със силно раз­вити крила. При тези условия индивидите с нормално развити крила (прите­жаващи нормата на белега) са се оказали неприспособени, защото били из­духвани от силния вятър и загивали. Запазвали са се само индиви­дите с крайните отклонения на белега - без крила или с много силно развити крила. Безкрилите форми живеели постоянно на су­шата, а формите със силно развити крила можели да противостоят на духащите ветрове и също оцелявали. Така в потомството отборът е запазвал и утвърждавал крайните отклонения.[1]

Галапаговските чинки[редактиране | редактиране на кода]

Разграждащият отбор заема специално място в историята на науката за еволюцията, понеже присъства в един от "кардиналните случаи" на еволюция - този с популацията на чинки, които Дарвин наблюдава на Галапагоските острови. На различните острови чинските имат различна крайна форма на белега за форма на клюна, в зависимост от наличната храна на острова.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Disruptive selection“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
  1. а б в Илия Ватев и др. – Биология – Учебник за медицинските университети – Трето издание – изд. Реко – 2009 г. София (стр. 370) – ISBN 954-908-575-9