Рамиро II Монаха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рамиро ІІ Монах
5 крал на Арагон
Còpia de 1634 del retrat imaginari del rei Ramir II d'Aragó - Filippo Ariosto (1586-1587).jpg
Наследил Санчо I Арагонски
Наследник ПетронилаRed crown.png
Лични данни
Роден
Починал
Подпис Signun Regis Remiro II d'Aragón.svg
Семейство
Баща Санчо I Арагонски
Майка Фелисия де Руси
Брак Агнес Аквитанска
Потомци Петронила Арагонска
Герб Cross of Alcoraz Arms.svg
Рамиро ІІ Монах в Общомедия

Рами́ро II Мона́х (на испански: Ramiro II el Monje) – 5-и крал на Арагон (1134 – 1137).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1075 година. Син е на крал Санчо I и Фелисия де Руси, дъщеря на граф Илдуин III Руси.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на брат му Алфонсо I Воин през 1134 година, Рамиро II наследява трона на Кралство Арагон.

Хосе Касадо дел Алисал. Камбаната от Уеска. Прадо

Рамиро II разбира, че се готви заговор срещу него и изпраща посланик до абата на манастира Сент-Понс де Томерс, негов бивш наставник. Посланикът пристига, когато абатът е зает с подрязване на розите, на височина превишаваща средната линия. Абатът съветва краля да направи същото. Затова, Рамиро привиква най-знатните дворяни в Уеска под предлог да им покаже камбана, която ще се чува в цялото кралство, и когато се събират заповядва да бъдат обезглавени 12 предполагаеми предводители на заговора. Останалите, се изплашват и се отказват от своите планове да въстават против краля.

Брак с Агнес Аквитанска и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Рамиро, с позволение на папата, се жени за вдовицата Агнес Аквитанска (Агнес дьо Поатие). Ражда им се дъщеря Петронила.

През 1137 година Рамиро се отрича от престола, и се договоря за неин брак с граф Рамон Беренгер IV, граф на Барселона, който става регент на кралството. Рамиро се развежда с жена си и се връща в манастира в Сан Педро. Там той и умира на 16 август 1157 година. Наследява го дъщеря му Петронила Арагонска.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Belenguer, Ernest (2006). „Aproximación a la historia de la Corona de Aragón“. La Corona de Aragón. El poder y la imagen de la Edad Media a la Edad Moderna (siglos XII – XVIII). Sociedad Estatal para la Acción Cultural Exterior (SEACEX), Generalitat Valenciana y Ministerio de Cultura de España: Lunwerg, pp. 25 – 53. ISBN 84-9785-261-3
  • Bisson, Thomas N. (2000). The Medieval Crown of Aragon: A Short History. Oxford: Clarendon Press.
  • Chaytor, Henry John. (1933). A History of Aragon and Catalonia. London: Methuan Publishing.
  • Lapeña Paúl, Ana Isabel. (2008). Ramiro II de Aragón: el rey monje (1134 – 1137). Gijón: Trea. ISBN 978-84-9704-392-2