Рамиро II Монаха
| Рамиро II Монаха | |
|---|---|
| 5-и крал на Арагон | |
.jpg) |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Испания |
|
|
|
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1134 – 1137 |
| Предшественик |
 Алфонсо I Воин |
| Наследник |
Петронила Арагонска |
| Други титли |
крал на Валенсия, Сардиния и Корсика; граф на Барселона и Сердан |
 |
|
| Семейство | |
| Баща | Санчо I Арагонски |
| Братя/сестри |
Педро I Арагон Алфонсо I Воин |
| Деца | Петронила Арагонска |
| Подпис |
 |
| Рамиро II Монаха в Общомедия | |
Рами́ро II Мона́х (на испански: Ramiro II el Monje) – 5-и крал на Арагон (1134 – 1137).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1075 година. Син е на крал Санчо I и Фелисия де Руси, дъщеря на граф Илдуин III Руси.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на брат му Алфонсо I Воин през 1134 година, Рамиро II наследява трона на Кралство Арагон.
Рамиро II разбира, че се готви заговор срещу него и изпраща посланик до абата на манастира Сент-Понс де Томерс, негов бивш наставник. Посланикът пристига, когато абатът е зает с подрязване на розите, на височина превишаваща средната линия. Абатът съветва краля да направи същото. Затова, Рамиро привиква най-знатните дворяни в Уеска под предлог да им покаже камбана, която ще се чува в цялото кралство, и когато се събират заповядва да бъдат обезглавени 12 предполагаеми предводители на заговора. Останалите, се изплашват и се отказват от своите планове да въстават против краля.
Брак с Агнес Аквитанска и смърт[редактиране | редактиране на кода]
Рамиро, с позволение на папата, се жени за вдовицата Агнес Аквитанска (Агнес дьо Поатие). Ражда им се дъщеря Петронила.
През 1137 година Рамиро се отрича от престола, и се договоря за неин брак с граф Рамон Беренгер IV, граф на Барселона, който става регент на кралството. Рамиро се развежда с жена си и се връща в манастира в Сан Педро. Там той и умира на 16 август 1157 година. Наследява го дъщеря му Петронила Арагонска.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Копие на портрет на Рамиро ІІ Монах от 1634 г.
Хосе Касадо дел Алисал. Камбаната от Уеска. Прадо
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Belenguer, Ernest (2006). „Aproximación a la historia de la Corona de Aragón“. La Corona de Aragón. El poder y la imagen de la Edad Media a la Edad Moderna (siglos XII – XVIII). Sociedad Estatal para la Acción Cultural Exterior (SEACEX), Generalitat Valenciana y Ministerio de Cultura de España: Lunwerg, pp. 25 – 53. ISBN 84-9785-261-3
- Bisson, Thomas N. (2000). The Medieval Crown of Aragon: A Short History. Oxford: Clarendon Press.
- Chaytor, Henry John. (1933). A History of Aragon and Catalonia. London: Methuan Publishing.
- Lapeña Paúl, Ana Isabel. (2008). Ramiro II de Aragón: el rey monje (1134 – 1137). Gijón: Trea. ISBN 978-84-9704-392-2