Ревизионизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за направлението в социализма. За реинтерпретацията на историята вижте Исторически ревизионизъм.

Ревизионизмът е направление в социализма, оспорващо възгледите на Карл Маркс за революцията като единствен път за създаване на социалистическо общество.[1]

Ревизионизмът се свързва най-вече с германския идеолог Едуард Бернщайн, един от основоположниците на демократичния социализъм, който в края на XIX век подлага на цялостна ревизия марксизма, доминиращ по това време в европейското социалистическо движение. Възгледите на Бернщайн дават тласък на социалистическия реформизъм, поставящ си за цел достигането до социализма чрез постепенни мирни реформи на капиталистическата система.[2]

Сред причините за появата и широкото разпространение на ревизионизма са неуспеха на революциите от 1848 и Парижката комуна през 1871 година, съпоставени с постигнатите по мирен път социални подобрения за работниците в развитите страни.[3]

По-късно определението „ревизионизъм“ се превръща в често използвано пейоративно название, с което различни марксистки дейци се определят един друг в своите спорове – за ревизионисти са обявявани от своите противници множество марксисти, от Йосиф Сталин, Лев Троцки до Никита Хрушчов, китайските комунисти или югославската школа „Праксис“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eichhorn, Wolfgang. Über Eduard Bernstein. Gegensatz und Berührungspunkte zu Rosa Luxemburg und W. I. Lenin. // Jahrbuch für Forschungen zur Geschichte der Arbeiterbewegung I. 2002. (на немски)
  2. Kindersley, R. K. Marxist revisionism: From Bernstein to modern forms. // Wiener, Philip P. (ed.). Dictionary of the History of Ideas. New York, Charles Scribner's Sons, 1973 – 74. (на английски)
  3. Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 241 – 242.