Революция на лалетата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Революция на лалетата
Цветни революции
Информация
Период 27 февруари13 март 2005 г.
Място Флаг на Киргизстан Киргизстан
Резултат свалянето на президента Аскар Акаев

„Революцията на лалетата“ или „Първа киргизстанска революция“ се отнася до свалянето на президента Аскар Акаев и неговото правителство в централно-азиатската република след парламентарните избори на 27 февруари и 13 март 2005 г.

Революцията маркира края на управлението на Акаев, семейството и приближените му, които според общественото мнение ставали все по-корумпирани и авторитарни. След революцията Акаев бяга в Казахстан, после в Русия. На 4 април подава оставката си в присъствието на киргизстанска парламентарна делегация в Киргизстанското посолство в Москва. На 11 април оставката му е приета.

В началните етапи на революцията медиите я наричат с многобройни имена, сред които „розова“, „копринена“, „жълта“, но се спират на името „революция на лалетата“, след като Акаев сам я назовава така в предупредително обръщение, че в Киргизстан не трябва да се случва подобна „цветна“ революция, имайки предвид мирната Революция на розите в Грузия и Оранжевата революция в Украйна през 2004 г.

Гиви Таргамадзе, председател на грузинската парламентарна комисия по отбрана и сигурност, се допитва до украинския лидер на опозицията за техниките на водене на мирен протест и след това съветва киргизстанската опозиция по време на революцията.

Въпреки че се случва паралелно с други мирни революции, в Революцията на лалетата има насилие в първите дни, особено в южния град Джалал-Абад, където са отбелязани първите прояви на насилие. Освен това поне трима човека умират по време на размирици в столицата през първите 24 часа след падането на киргизстанското правителство.

Следизборно насилие[редактиране | редактиране на кода]

Още преди обявяване на резултатите от националните парламентарни избори на 27 февруари започват протести срещу измама в избирателния процес в много от западните и южните райони. Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) обявява, че първият кръг на изборите не отговаря на много от интернационалните стандарти.

На 18 март стотици демонстранти окупират губернаторската сграда в Джалал-Абад и друга правителствена сграда в Ош. Протестиращи в южния град Токтогул взимат за заложници местния управител и главния прокурор на района, обвинявайки ги в заговор с правителството на Акаев за избирателната измама.

В ранните часове на 20 март 2005 г., полицията се опитва да възобнови контрола върху сградата чрез сила. Съобщено е за няколко ранени протестиращи и един ранен полицай, затова властите задържат стотици цивилни в околността. В следващите часове тълпите се опитват да превземат отново сградата в Джалал-Абад. Близкото полицейско управление бързо се превръща в гореща точка на конфронтациите. Протестиращите започват да хвърлят камъни по сградата, което принуждава полицаите да излязат на покрива и да започнат огън от предупредителни изстрели. Очевидци описват как тълпата отваря насилствено вратите на сградата и започва да хвърля вътре коктейли Молотов.

До следващия ден, 21 март, около 1000 демонстранти в Ош окупират местната административна сграда, полицейско управление, телевизия и летище. Повечето охранители успяват да избягат невредими, но протестиращите хващат и нападат двама и след това правят демонстрация, разнасяйки ги из площада на града на коне.

На 22 март активистите окупират още една административна сграда в друг от южните градове – Пулгон. На следващия ден се провеждат и първите демонстрации в столицата Бишкек – няколкостотин човека се събират на главния площад в града, но полицията прекратява и успокоява всичко още преди да е започнал протестът. Полицаите използват палки, за да укротяват демонстрантите, и арестуват няколко от организаторите.

Опозицията[редактиране | редактиране на кода]

Преди изборите опозицията в Киргизстан страда от вътрешно разделение. В Грузия и Украйна опозициите се обединяват, за да свалят правителствата по време на революциите, но това не се случва в Киргизстан. Различни политически сили се събират за изборите и сформират коалиция, но всъщност само няколко от тях съществуват преди изборите. Опозицията няма силен водач, който да вдъхнови и да подтикне народа към революция, което оставя възможност за спонтанни популистки бунтове. По-отявлените критици на измамата по време на изборите включват Роза Отунбаева – бивш външен министър и посланик във Великобритания и САЩ, и Курманбек Бакиев, бивш министър-председател, който подава оставката си, когато полицията убива 5 мирни протестиращи в град Акси през 2002 г.

На 21 март Отунбаева обявява, че по време на протестите в Джалал-Абад много от полицаите променят позицията си:

Полицаи, включително и такива с високи постове, съблякоха униформите си и се присъединиха към цивилните, така че имаме съществена подкрепа.

Журналистите обаче не могат да потвърдят нейните твърдения.

Реакция на правителството[редактиране | редактиране на кода]

След проявите на 21 март Акаев нарежда на Централната избирателна комисия и на Върховния съд да разследват случая, като „се съсредоточат върху райони, където избирателните резултати са предизвикали екстремна реакция от страна на народа... и да кажат открито кой е прав и кой не“.

На 23 март Акаев освобождава от длъжност вътрешния министър Бакирдин Субанбеков и главния прокурор Миктибек Абдилдаев заради „недобре свършена работа“ със справянето с растящите протести срещу правителството му.

Смяната на режима[редактиране | редактиране на кода]

До 23 март протестните движения стават достатъчно силни и опозицията се обединява донякъде около двама главни лидери: Курманбек Бакиев и Роза Отунбаева.

На 24 март протестите застигат столицата Бишкек, когато тълпа от десетки хиляди хора се събира пред сградата на правителството. Когато органи на реда и поддръжници на правителството започват да бият млади демонстранти, тълпата зад тях ги обгражда и голям брой от младите хора се промъкват през охраната и влизат в правителствената сграда. Тълпите окупират и сградата на националната телевизия.

На същия ден президентът Акаев и семейството му бягат с хеликоптер в Казахстан и след това в Москва. На този етап той отказва да се оттегли. Министър-председателят Николай Танаев се оттегля, когато протестиращите завземат много от ключовите сгради в града, а полицаите се разбягват или се присъединяват към тълпата. Арестувани лидери на опозицията, като Феликс Кулов, са освободени, а Върховният съд обявява резултата от изборите за невалиден.

Новоизбраният парламент поставя Курманбек Бакиев за министър-председател и президент, а той на свое място посочва Феликс Кулов за вътрешен министър със специална задача да възстанови реда в столицата.

На 26 март поддръжници на предишното правителство, водени от Кенеш Душебаев (бивш вътрешен министър) и Темирбек Акматалиев (бивш министър по спешните случаи), се опитват да влязат в столицата, но бързо се отказват като виждат, че ще срещнат само съпротива. По-късно Акматалиев, близък съдружник на Акаев, обявява, че ще се кандидатира за президент в новите президентски избори.

Укрепване[редактиране | редактиране на кода]

До 28 март ситуацията в държавата се стабилизира. Старото правителство се разпада напълно, а новото е признато за легитимно.

На 2 април Акаев се съгласява да се оттегли от поста си. Делегация е изпратена в Москва, за да се сдобие с подписа му върху нужните документи. На 3 април Акаев обявява по руската телевизия, че подава оставката си в сила от 5 април. Новият парламент води дебати 1 седмица преди да приеме окончателно оставката му на 11 април, но не преди да отнеме на него и семейството му много от досегашните привилегии, с които са разполагали.

Нови президентски избори са проведени през юли 2005 г., и след договорка с Феликс Кулов, Курманбек Бакиев побеждава, като прави Кулов министър-председател.

Въпреки надеждите че революцията ще донесе демократическа промяна за Киргизстан, следващите години не са много по-различни. През 2006 г. Бакиев се изправя пред политическа криза, когато хиляди хора излизат на протести срещу него и го обвиняват, че не изпълнява обещанията си да ограничи властта на президента и да даде повече власт на министър-председателя и парламента, както и да се бори срещу корупцията и престъпността.

През април 2007 г. протестиращи изискват оставката на Бакиев и не се съгласяват да приключат бунта си, дори когато Бакиев подписва конституционна поправка, която ограничава властта му.

Бакиев е преизбран през 2009 г. със 78% от гласовете. Главният му опонент Алмазбек Атамбаев се оттегля като твърди, че изборите са манипулирани и смята резултата за нелегитимен. ОССЕ също твърди, че Бакиев е спечелил „нечестна преднина“ и че изборите са били съпроводени с множество проблеми като липса на бюлетини и невярно преброяване на гласовете.

Международни реакции[редактиране | редактиране на кода]

ОССЕ изпраща над 60 наблюдатели за контрол върху избирателния процес. В доклада си те казват, че вторите избори са показали „значително техническо подобрение в сравнение с първите“, но въпреки това е имало много проблеми.

Представителите на Общността на независимите държави изказват друго мнение: според тях изборите са били свободни и честни.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]