Регионален исторически музей (Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
(Хасково)
Haskovo Historic Museum 2011 PD 234.JPG
Лапидариумът на музея
Map of Haskovo.png
41.9324° с. ш. 25.5577° и. д.
Местоположение в Хасково
Местоположение Хасково
България
Тематика история
археология
етнография
Основан 1935 г.
Работно време
Лятно работно време 9.00 – 17.30 ч.
(почивни дни: понеделник)
Зимно работно време 9.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Адрес пл. „Свобода“ 19, Хасково 6300
Телефон 038/624 501
Сайт Официален сайт
Регионален исторически музей
(Хасково)
в Общомедия

Регионалният исторически музей в Хасково се намира на площад „Свобода“ 19 в централната част на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на музейното дело в Хасково е поставено през 1927 година с основаването на Археологически комитет. Първите уредници са учителят Иван Карагяуров и художникът Димитър Иванов – Лицо. От 1935 година официалното название е „Хасковски археологически музей“. До 1975 година музеят се помещава в Кирковото училище когато е открита нова сграда, оборудвана с кабинети, фондохранилища и експозционна площ.

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

Мелница в музея

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на отдела е съсредоточена в три главни направления: фондова – включва съхраняване на движимите културни ценности на територията на Хасковска област; експозиционна – свързана с представянето културните ценности, както и информация за миналото на региона пред широката публика; и изследователска, която включва осъществяване на археологически разкопки, теренни издирвания, научна обработка на материалите от фонда.

България през XV-XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Предмет на неговата дейност е съхраняването в музейните фондове, проучването и представянето на историята на Хасковския край от падането на България под Османска власт до Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Отделът разполага с ценни образци на културно-историческото наследство: огнестрелно и хладно оръжие, монети, знамена и др.

Нова история на България[редактиране | редактиране на кода]

Това е първият официално създаден отдел на Хасковския музей. Основният фонд на отдела съхранява както отделни експонати, така и цели колекции. През годините в неговите фондове постъпват десетки хиляди експонати, разкриващи обществено-политическия, стопанския и културен живот на селищата в Хасковска област, както и биографиите на различни личности.

Най-нова история на България[редактиране | редактиране на кода]

Предмет на дейност на отдела е съхраняването, проучването и представянето на съвременната история на Хасковска област. Хронологическите рамки на периода обхващат времето от средата на 40-те години на ХХ век до настоящия момент. Тематично материалите отразяват стопанското, общественото, политическото и културното развитие на Хасковския регион.

Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Отдел „Етнография“ е създаден през 1962 година. Научният архив разполага с над 22 000 машинописни страници, съдържащи информация за традиционните празници в областта, народна вяра, медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза, като и снимков материал, илюстриращ богатството на духовната култура от средата на ХІХ до средата на ХХ век.

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

В ателието се реставрират и консервират експонати от всички отдели: находки от антична и средновековна керамика; ценности от метали, дърво, камък, текстил; икони и йерусалими. Освен това отделът отговаря за контрола на температурата и влажността в експозициите, както и за тяхното естетическо оформление.

Експозиции[редактиране | редактиране на кода]

  • Археология
  • История на България през XV-XIX век
  • Хасковски будители
  • Тракийско изкуство в източните Родопи
  • Градски бит от следосвобожденската епоха
  • Етнография

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]