Преглед на кода на Римска провинция

[[File:Impero romano sotto Ottaviano Augusto 30aC - 6dC.jpg|thumb|right|upright=1.8|Римската империя при [[Октавиан Август]] от 31 пр.н.е. до 14 г. <br> Легенда: {{легенда|#FFFF00|31 пр.н.е.}}{{легенда|#006400|31 – 19 пр.н.е.}} {{легенда|#00FF00|19 – 9 пр.н.е.}}{{легенда|#90EE90|9 – 6 пр.н.е.}}{{легенда|#FFC0CB|клиентски държави}}]]
'''Римска провинция''' е термин, който обозначава административно-териториална единица извън [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] в [[Древен Рим]]. До [[294]] година [[провинция]]та е най-голямата единица в [[Римска империя|Римската империя]].

== Етимология ==
Провинция идва от [[латински език]] (provincia) и е военно понятие, обозначаващо района на действие (''[[империум]]'') на даден генерал, определен му от Сената<ref>{{cite book |first=John |last=Richardson |chapter=Fines provinciae |title=Frontiers in the Roman World. Proceedings of the Ninth Workshop of the International Network Impact of Empire (Durhan, 16 – 19 April 2009) |publisher=Brill |year=2011 |page=2ff}}</ref><ref>{{cite journal |title=The Administration of the Empire |journal=[[The Cambridge Ancient History]] |publisher=[[Cambridge University Press]] |year=1994 |volume=9 |pages=564 – 565, 580}}</ref>. Първите провинции, които не са острови, са с неясни граници и едва по време на късната Римска република границите им придобиват по-определени очертания<ref name="liv">{{Цитат уеб | заглавие = Province (Roman) – Livius | автор = | труд = livius.org | дата = | достъп_дата = 31 октомври 2021 | уеб_адрес = https://www.livius.org/articles/concept/province-roman/ | език = en | цитат = }}</ref>.

== История ==
Първата римска провинция е [[Сицилия (римска провинция)|Сицилия]], завоювана след Първата Пуническа война (241 пр.н.е.) и Сенатът решава тя да бъде управлявана от [[претор]]. Това означава, че се прилага граждански, а не военни закони (поне при нормална ситуация) и че магистратите, натоварени с управлението, служат ограничено време. Римляните продължават да се придържат към тези принципи и по-нататък, дори когато управителите не са претори<ref name="liv"/>.

=== Републикански провинции ===
По време на републиката начело на провинцията стои губернатор с ранг [[Консул (Древен Рим)|консул]] или [[Претор|претор]]. Тези две висши [[Магистратура (Древен Рим)|магистратури]] дават голяма военна власт, която престава да е валидна едва пред портите на Рим. Консулите се избират всяка година от центуриатните [[Комиция|комиции]] и са същинските органи на изпълнителната власт. Пряко подчинени на тях са [[Квестор (Древен Рим)|квесторите]] – магистрати от по-нисък ранг – които отговарят за събирането на данъците. Преторите са също висши магистрати, макар че с по-нисък ранг от консулите, и те са начело на [[Съдебна власт|съдебната власт]]<ref>{{cite book | title = История на Сицилия | last = Фретинье | first = Жан-Ив | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-426-7 | doi = | pages = 431 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|79}}.

Със завоюването на още територии чрез военна експанзия се образуват още провинции в съвременния смисъл на административни единици.<ref>{{cite book |first=Clifford |last=Ando |author-link=Clifford Ando |chapter=The Administration of the Provinces |title=A Companion to the Roman Empire |publisher=[[Blackwell Publishers]] |year=2010 |page=179}}</ref>. С нарастване на броя на провинциите започва да се усеща недостиг на управители и сроковете на служба на губернаторите често се удължават ''([[prorogatio]])'', а има случаи на овластяване и на редови граждани '')privati)'', например [[Помпей Велики]].<ref name="auto">{{cite book |last=Lintott |first=Andrew |author-link=Andrew Lintott |title=The Constitution of the Roman Republic |page=114}}</ref><ref>{{cite book |last=Brennan |first=T. Corey |author-link=T. Corey Brennan |title=The Praetorship in the Roman Republic |page=636}}</ref> Удължаванията подкопават принципите на [[Римска конституция|Римската конституция]] за ежегодна смяна на магистратите и допринасят за натрупване на богатства и военна мощ у малцина, което допринася за прехода от република към имперска [[автокрация]].<ref>{{cite book |first=Claude |last=Nicolet |author-link=Claude Nicolet |title=Space, Geography, and Politics in the Early Roman Empire |url=https://archive.org/details/spacegeographypo00nico |url-access=registration |publisher=[[University of Michigan Press]] |year=1991 |orig-year=1988 |pages=[https://archive.org/details/spacegeographypo00nico/page/n9 1], 15}}</ref><ref>{{cite book |first=Olivier |last=Hekster |first2=Ted |last2=Kaizer |title=Frontiers in the Roman World |page=8}}</ref><ref name="auto"/><ref>{{cite book |first=W. |last=Eder |chapter=The Augustan Principate as Binding Link |title=Between Republic and Empire |publisher=[[University of California Press]] |year=1993 |page=98}}</ref>

==== Част от римските провинции по време на републиката ====
# [[Сицилия (римска провинция)|Сицилия]] – [[241 пр.н.е.]]
# [[Сардиния и Корсика]] – [[237 пр.н.е.]]
# [[Далечна Испания]] ([[Бетика]]) – [[197 пр.н.е.]]
# [[Близка Испания]] ([[Тараконска Испания]]) – 197 пр.н.е.
# [[Македония (провинция)|Македония]] – [[148 пр.н.е.]]
# [[Африка (римска провинция)|Африка]] – [[146 пр.н.е.]]
# [[Азия (римска провинция)|Азия]] – [[133 пр.н.е.]]
# [[Нарбонска Галия]] – [[120 пр.н.е.]]
# [[Киликия]] – [[92 пр.н.е.]]
# [[Крит и Киренайка]] – [[75 пр.н.е.]]
# [[Понт и Витиния]] – ок. [[70 пр.н.е.]]
# [[Сирия (римска провинция)|Сирия и Палестина]] – [[63 пр.н.е.]]
# [[Лугдунска Галия]] – [[52 пр.н.е.]]
# [[Белгика]] – 52 пр.н.е.
# [[Аквитания]] – 52 пр.н.е.
# [[Нова Африка]] ([[Нумидия]]) – [[46 пр.н.е.]]

=== По време на принципата ===
Когато [[Октавиан Август]] преобразува републиката в империя, провинциите се разделят на сенатски и [[Императорска провинция|императорски]]. Общо взето, по-старите провинции от времето на Републиката стават сенатски и се управляват от [[Проконсул|проконсули]], назначавани от Сената, както и преди. Самият Август става губернатор на почти всички провинции, където има легиони, и изпраща да ги управляват негови представители ([[легат]]и). Така има два типа губернатори<ref name="liv"/>:
* Проконсули – обикновено те преди това са били претори. Те управляват сенатски провинции и тяхната служба трае обичайно 12 месеца. Само богатите провинции [[Азия (римска провинция)|Азия]] и [[Африка (римска провинция)|Африка]] имат право на проконсул, който преди това е бил консул.
* [[Пропретор]]и (Legati Augusti pro praetore) са управителите на имперските провинции, в които има армии. Обичайно срокът на тяхната служба е 36 месеца, макар че император Тиберий предпочита по-дълги срокове.

Съществува и трета група губернатори, които принадлежат към [[Конник (Древен Рим)|конническия]] елит, който по ранг следва непосредствено след сенаторите. Те управляват или незначителни провинции (като [[Юдея (римска провинция)|Юдея]]) или такива с огромно значение (като [[Египет (римска провинция)|Египет]]). В първия случай постът е под достойнството на сенатор, а във втория императорът се опасява, че губернатор с ранг на сенатор ще придобие твърде голяма власт.

==== Част от римските провинции по време на принципата ====
[[File:RomanEmpire 117.svg|мини|300п|Римските провинции при император Траян, 117 г.: императорските провинции са оцветени в зелено, сенатските провинции в розово, а държавите-клиенти са в сиво]]
# [[Египет (римска провинция)|Египет]] – [[30 пр.н.е.]]
# [[Илирик]] – [[27 пр.н.е.]]
# [[Ахая]] – 27 пр.н.е.
# [[Галатия]] – [[25 пр.н.е.]]
# [[Лузитания]] – [[19 пр.н.е.]]
# [[Реция]] – [[15 пр.н.е.]]
# [[Норик]] – 15 пр.н.е.
# [[Мизия]] – 15 пр.н.е.
# [[Панония]] – [[10 пр.н.е.]]
# [[Далмация (римска провинция)|Далмация]] – [[6 пр.н.е.]]
# [[Горна Германия]] – [[16]] от н.е.
# [[Долна Германия]] – 16 от н.е.
# [[Кападокия (римска провинция)|Кападокия]] – [[17]] от н.е.
# [[Мавретания|Тингитанска Мавретания]] – [[40]] от н.е.
# [[Цезарийска Мавретания]] – 40 от н.е.
# [[Ликия и Памфилия]] – [[43]] от н.е.
# [[Британия (римска провинция)|Британия]] – [[44]] от н.е.
# [[Тракия (Римска провинция)|Тракия]] – [[46]] от н.е.
# [[Арабия (римска провинция)|Арабия]] – [[105]] от н.е.
# [[Дакия (провинция)|Дакия]] – [[107]] от н.е.

=== Късна Римска империя ===
През 294 година император [[Диоклециан]] предприема мащабна реорганизация на Римската империя, като въвежда [[тетрархия]], за да преодолее кризата в Римската империя от 3 век. Римската империя е разделена на две половини, Западна и Източна, всяка от които се управлява от абсолютен монарх, наречен ''[[Август (титла)|август]]'' (от [[латински]]: господар), и избран от него [[цезар (титла)|цезар]], представляващ негов наместник (на 1/4 от Империята) и официален наследник. Цезарът можело да е свързан с августа не само чрез кръвно родство, но и чрез осиновяване. Тази система се въвежда с цел предотвратяване на [[Гражданска война|граждански войни]], подобни на тези в 3 век, но не постига тази цел.

В последното десетилетие на 3 век много от [[Списък на римските провинции до Диоклециан|предишните провинции]] биват премахнати, заменени или раздробени, като са образувани почти [[Списък на римските провинции след Диоклециан|сто провинции]], сред които [[Италия (римска провинция)|Италия]]. Губернаторите им са подредени йерархически, от проконсулите на Африка и Азия, през по-низшите рангове ''consularis'' и ''corrector'' до ''praeses''. Последните се набират само от класата на конниците. Провинциите са групирани в 12 (по-късно броят нараства на 14) [[диоцез]]а, начело на които стои ''vicarius'', наместник на императора. Единствено проконсулите на Рим (и по-късно Константинопол) са директно подчинени на тетрарсите.

== Вижте също ==
* [[Списък на римските провинции до Диоклециан]]
* [[Списък на римските провинции след Диоклециан]]
* [[Списък на римските провинции]]

== Панорама ==
[[Файл:The Roman Empire ca 400 AD.png|мини|център|700px|Римските провинции към [[400]] година]]

== Източници ==
<references />

* Tilmann Bechert, ''Die Provinzen des Römischen Reiches. Einführung und Überblick.'' Zabern, Mainz 1999, ISBN 3-8053-2399-9
* Werner Eck, ''Provinz. Ihre Definition unter politisch-administrativem Aspekt''. In: ders: ''Die Verwaltung des römischen Reiches in der Hohen Kaiserzeit''. Bd. 2. Reinhardt, Basel 1998. S. 167 – 185, ISBN 3-7245-0962-6
* Thomas Fischer, ''Die römischen Provinzen. Eine Einführung in ihre Archäologie''. Theiss, Stuttgart 2001, ISBN 3-8062-1591-X
* Rudolf Haensch, ''Capita provinciarum. Statthaltersitze und Provinzialverwaltung in der römischen Kaiserzeit''. Zabern, Mainz 1997 (Kölner Forschungen, 7), ISBN 3-8053-1803-0
* Claude Lepelley, ''Rom und das Reich 44 v. Chr.–260 n. Chr.'' Bd. 2. ''Die Regionen des Reiches''. Teubner, München/Leipzig 2001, ISBN 3-598-77449-4
* Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer, ''Imperium Romanum. Die Geschichte der römischen Provinzen'', C.H.Beck, München 2009 ISBN 978-3-406-56267-9
* Raimund Schulz, ''Herrschaft und Regierung. Roms Regiment in den Provinzen in der Zeit der Republik''. Schöningh, Paderborn [u.a.] 1997, ISBN 3-506-78207-X
* Gabriele Wesch-Klein, ''Provincia. Okkupation und Verwaltung der Provinzen des Imperium Romanum von der Inbesitznahme Siziliens bis auf Diokletian.'' LIT, Wien 2008, ISBN 978-3-8258-0866-2

== Външни препратки ==
{{commons|}}

* [http://www.antikefan.de/kulturen/Roemisch.html Geschichte der Römischen Provinzen]

{{Провинции на Римска република}}
{{Римски провинции}}

{{превод от|en|Roman province|1047739746}}

[[Категория:Провинции на Римската империя| ]]
[[Категория:Провинции на Римската република| ]]