Направо към съдържанието

Ристо Ячев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ристо Ячев
Ристо Јачев
писател от Северна Македония

Роден
Починал

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика

Ристо Г. Ячев (на македонска литературна норма: Ристо Ѓ. Јачев) е поет, романист, театарален критик, артист, новинар, редактор и преводач от Северна Македония.

Ристо Ячев е роден във воденското село Долно Родиво (на гръцки Като Корифи), Гърция в 1942 година. Изведен е от страната в групата на така наречените деца бежанци.[1] Завършва литература във Филологическия факултет на Университета „Кирил и Методий“ в Скопие, Югославия. Работи като артист и гимназиален учител, а после отива в Радио Скопие (днес Македонско радио), където работи като новинар и редактор до пенсионирането си. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година.[2]

Ячев е изключително плодотворен писател, като пише поезия, проза и пиеси. Освен на македонската литературна норма, пише стихове на своя роден воденски диалект. Превеждан е на много езици. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1967 година. Живее и работи в Скопие. Носител е на много награди от Северна Македония, а също така и на международни отличия.[3]

  • „Кавал и магија“, Скопје, 1967,
  • „Смртта на ангелот“, Македонска книга, Скопје, 1968,
  • „Маслинови гори“, „Мисла, Скопје, 1969, (с предговор от Александар Поповски), избрани стихотворения,
  • „Подэемни сенки“, Скопје, 1973,
  • „Димна гора“, ИЗ „Нова Македонија“, Скопје, 1974,
  • „Секнати иэвори“, „Македонска книга“, Скопје, 1979,
  • „Горница“, „Македонска книга“, Скопје, 1984,
  • „Сопатник на сеништата“, „Наша книга“, Скопје, 1988,
  • „Ехо на квечерината“, „Македонска книга“, Скопје, 1989,
  • „Ангел над Христовиот гроб“, „Македонска книга“, Скопје, 1991, избрани стихотворения,
  • „Камена перница“, „Култура“, Скопје, 1992,
  • „Смртни песни“, Скопје, 1994,
  • „Велестовски ноќи“, Скопје, 1996,
  • „Вакафска эемја“, Скопје, 1998,
  • „Примка“, Скопје, 1998, избрани стихотворения,
  • „Жедна ноќ“, Скопје, 2000,
  • „Белиот светец“, Скопје, 2002,
  • „Студен мрак“, „Макавеј“, Скопје, 2005
  • „„Редење на времето““, 2011
  • „Вечерни ветрови“, Библиотека „Современост“, Скопје, 1972, роман,
  • „Кукла“, Скопје, 1992, роман,
  • „Јаков“, Скопје, 1993, роман,
  • „Патот на ангелите“, Скопје, 1996, трилогия,
  • „Алексеј“, Скопје, 2001

Драми и радиодрами

[редактиране | редактиране на кода]
  • „На север во рајот“, Скопје, 1984,
  • „Балкански бордел“, Скопје,
  • „Волчја эемја“, Скопје,
  • „Коктел“, Скопје,
  • „Моите соништа“, три драми: „Кучињата се жедни“; „Јебо те Тито“ и „Велеграѓани“, Скопје, 2000,
  • „Долгиот живот на самовилското коњче“, Скопје
  • „Антологија на македонската поеэија“, Меѓународни литературни средби „Илинден“ и „Мисам“, Скопје, 2005
  • „Кавал у ватри“, „Багдала“, Крушевац, 1967, избрани стихотворения
  • „Заточеникот на мракот / Заточеник мрака“ (двуезично издание на македонски и сръбски език; МИП „Нота“ Књажевац и „Мисам“, Скопје, 1996, с предговор от Ядранка Владова
  • Добри Димитриевич: „Граѓанинот на комуната“, Скопје, 1967, превод от сръбски,
  • Мирослав Валек: „Јаболко“, Скопје, 1984, превод от словашки,
  • Яан Шиманович: „Барање“, Скопје, 1989, превод от словашки,
  • Яан Шиманович: „Лето“, Скопје, 1994, превод от словашки
  • „Студентски збор“ за стихосбирката „Смртта на ангелот“, 1968
  • „Кочо Рацин“ за стихосбирката „Секнати иэвори“, 1979
  • „Стале Попов“ за романа „Кукла“, 1992
  • „Златно перо“, 1994
  • „Нарциса“, 1996
  • „Григор Прличев“ за поемата „Вакафска эемја“, 1997
  • Межднародна литературна награда „Мелник 2000“, Мелнишки вечери на поезията, България, 2002[3]