Роберт Вине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберт Вине
Robert Wiene
Роден
27 април 1873 г.(1873-04-27)
Починал
17 юли 1938 г. (на 65 г.)
Националност германец
Професия режисьор, сценарист, актьор
Филмова кариера
Активни години 1913 – 38
Стил филм ноар
Направление експресионизъм
Значими филмиКабинетът на доктор Калигари“ (1920)
Разколников“ (1923)
Семейство
Баща Карл Вине

Уебсайт Страница в IMDb
Роберт Вине в Общомедия

Роберт Вине (на немски: Robert Wiene) (1873 – 1938) е германски режисьор сценарист и актьор, сред ярките представители на германското кино от немия кинопериод.

Той остава в киноисторията като режисьора на „Кабинетът на доктор Калигари“ – лента, дала началото на течението „експресионизъм“ на големия екран, както и на други филми с различна жанрова насоченост. С идването на нацистите на власт Вине потъва в изгнание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Вине е роден на 27 април 1873 г. във Вроцлав, тогава част от Германската империя, като най-стария син на успешния театрален режисьор Карл Вине. Неговият по-малък брат Конрад става актьор. Първоначално Вине записва да следва „Право“ в Берлинския университет, сега „Хумболтов университет на Берлин“. През 1908 г. започва да играе малки роли на театрална сцена. Първата му среща с киното е през 1912 г., когато пише сценарий и вероятно режисира „Die Waffen der Jugend“.

Най-известният и значим филм на Вине е „Кабинетът на доктор Калигари“ (Das Cabinet des Dr. Caligari). Лентата излиза 1920 г., като се счита за първия представител на течението „експресионизъм“ в германското кино, както и предшественик на жанра „филм на ужасите“. Друго популярно произведение на режисьора е „Разколников“ (Raskolnikow) от 1923 г., адаптация на романа „Престъпление и наказание“ на Достоевски, спрягано също за ярък пример в експресионистичното кино.

1933 г., четири месеца след идването на власт на нацистите, премиерата на последния немски филм на Вине „Taifun“е спряна на 3 май. Режисьорът получава покана от унгарска филмова компания да продължи работата си в Будапеща. Притисната от новото германско управление, Вине приема офертата и месец септември режисира „Eine Nacht in Venedig“. По-късно немският творец отива Лондон и най-накрая в Париж, където заедно с френския режисьор Жан Кокто се опитват да продуцират звукова версия на „Д-р Калигари“.

Вине никога не се завръща в Германия, макар да няма видима причина за това. Режисьорът не е имал връзки с лявата идеология, а през 1925 г. работи заедно с любимеца на нацистите Рихард Щраус по филма „Der Rosenkavalier“. В един немски вестник, колонката с некролози, идентифицира твореца като евреин. Самият Вине се определя протестант във Виенския университет, записано в документ за пребиваване от периода от 1894 до 1925 г. Режисьорската му филмография включва и религиозния филмов епос „I.N.R.I.“ излязъл през 1923 г. – адаптация на роман, описващ дословно разпъването на кръст на Иисус Христос.

Немският кинотворец умира 10 дни преди да завърши последната си продукция – шпионския филм „Ultimatum“, след боледуване от рак. Лентата е завършена от приятеля му Роберт Сиодмак.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Jung, Uli и др. The Invisible Man behind Caligari. Film History vol. 5, 1993. с. 22-35.
  • Robinson, David. Das Cabinet des Dr. Caligari. British Film Institute, 2004. с. 58.
  • Jung, Uli и др. Beyond Caligari: The Films of Robert Wiene. Berghahn Books, 1999.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]