Роберт Вине
| Роберт Вине Robert Wiene | |
| германски режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Баньойско гробище, Баньо, Франция |
| Националност | германец |
| Работил | режисьор, сценарист, актьор |
| Режисура | |
| Активност | 1913 – 38 |
| Стил | филм ноар |
| Направление | експресионизъм |
| Значими филми | „Кабинетът на доктор Калигари“ (1920) „Разколников“ (1923) |
| Семейство | |
| Баща | Карл Вине |
| Уебсайт | |
| Роберт Вине в Общомедия | |
Роберт Вине (на немски: Robert Wiene) (1873 – 1938) е германски режисьор сценарист и актьор, сред ярките представители на германското кино от немия кинопериод.
Той остава в киноисторията като режисьора на „Кабинетът на доктор Калигари“ – лента, дала началото на течението „експресионизъм“ на големия екран, както и на други филми с различна жанрова насоченост. С идването на нацистите на власт Вине потъва в изгнание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Робърт Вине е роден на 27 април 1873 г. във Вроцлав, тогава част от Германската империя, като най-стария син на успешния театрален режисьор Карл Вине. Неговият по-малък брат Конрад става актьор. Първоначално Вине записва да следва право в Берлинския университет, сега „Хумболтов университет на Берлин“. През 1908 г. започва да играе малки роли на театрална сцена. Първата му среща с киното е през 1912 г., когато пише сценарий и вероятно режисира Die Waffen der Jugend.
Най-известният и значим филм на Вине е „Кабинетът на доктор Калигари“ (Das Cabinet des Dr. Caligari). Лентата излиза 1920 г., като се счита за първия представител на течението „експресионизъм“ в германското кино, както и предшественик на жанра „филм на ужасите“. Друго популярно произведение на режисьора е „Разколников“ (Raskolnikow) от 1923 г., адаптация на романа „Престъпление и наказание“ на Достоевски, спрягано също за ярък пример в експресионистичното кино.
1933 г., четири месеца след идването на власт на нацистите, премиерата на последния немски филм на Вине Taifun е спряна на 3 май. Режисьорът получава покана от унгарска филмова компания да продължи работата си в Будапеща. Притисната от новото германско управление, Вине приема офертата и месец септември режисира Eine Nacht in Venedig. По-късно немският творец отива Лондон и най-накрая в Париж, където заедно с френския режисьор Жан Кокто се опитват да продуцират звукова версия на „Д-р Калигари“.
Вине никога не се завръща в Германия, макар да няма видима причина за това. Режисьорът не е имал връзки с лявата идеология, а през 1925 г. работи заедно с любимеца на нацистите Рихард Щраус по филма Der Rosenkavalier. В един немски вестник, колонката с некролози, идентифицира твореца като евреин. Самият Вине се определя протестант във Виенския университет, записано в документ за пребиваване от периода от 1894 до 1925 г. Режисьорската му филмография включва и религиозния филмов епос I.N.R.I., излязъл през 1923 г. – адаптация на роман, описващ дословно разпъването на кръст на Иисус Христос.
Немският кинотворец умира 10 дни преди да завърши последната си продукция – шпионския филм Ultimatum, след боледуване от рак. Лентата е завършена от приятеля му Роберт Сиодмак.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Jung, Uli и др. The Invisible Man behind Caligari. Film History vol. 5, 1993. с. 22-35.
- Robinson, David. Das Cabinet des Dr. Caligari. British Film Institute, 2004. с. 58.
- Jung, Uli и др. Beyond Caligari: The Films of Robert Wiene. Berghahn Books, 1999.
