Родопски лопен

	Родопски лопен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Астериди (asterids)
разред:	Устноцветни (Lamiales)
семейство:	Живеничеви (Scrophulariaceae)
род:	Лопен (Verbascum)
вид:	Родопски лопен (V. spathulisepalum)
	Научно наименование
	Verbascum spathulisepalum Greuter & Rech.f., 1972
	[ редактиране ]

Родопски лопен (Verbascum spathulisepalum) е растeние, вид лопен, балкански ендемит, разпространен само в отделни находища на Източните Родопи и Северна Гърция. В Червената книга на България растението е вписано като Застрашен вид.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Родопският лопен е разпространен в Северна Гърция и две находища в България на надморска височина около 300 m^[2]. Известните находища на вида в България са в Източни Родопи по Мъгленишки рид в района на село Горни Юруци, община Крумовград и района около село Долно Луково, община Ивайловград. Среща се по скални пукнатини и каменисти тревисти места из храсталаци и редки гори.

Описание на вида[редактиране | редактиране на кода]

Родопският лопен е многогодишно тревисто растение с допълнителни розетки в основата на цветоносното стъбло. Стъблото е високо 40–50 cm, като в горната половина е разклонено. Приосновните листа са с дълги дръжки с дължина 1–8 cm, на петурите 3–8 cm и широчина 1,5–4 cm, елиптичнояйцевидни до закръгленояйцевидни, цели, с клиновидна основа, ситно равномерноназъбени. Стъбловите листа са снабдени с много по-къси дръжки, по-дребни, преминаващи в прицветници. Цветовете са разположени по 2, рядко 3–4 в едностранен дихазий, образуващи пирамидално метличесто съцветие. Чашката е дълга 3–5 mm, разредено разклоненовлакнеста. Венчето е с диаметър 20–25 mm, яркожълто, отвън и отвътре голо. Тичинките са пет, а тичинковите дръжки са изцяло покрити от виолетови папили. Цъфти юни, а плододава през юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и коренищни издънки.

Мерки за защита на вида[редактиране | редактиране на кода]

Популациите са малочислени, с единични индивиди, рядко представени с малки групи. Възобновяват се сравнително добре. Опасности за вида са пашата на селскостопански животни, залесяване, строеж на пътища за дърводобив и охрана на държавната граница, ограничен ареал и ниска плътност на популацията.

Защитен вид от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие в България.

През 2013 г. е създадена защитена местност „Находище на родопски лопен“ с площ 24.27 хектара в землището на село Горни Юруци, община Крумовград.