Рождество Христово (Шипка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Храм-паметник
„Рождество Христово“
Западната фасада с входа на църквата
Западната фасада с входа на църквата
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7161° с. ш. 25.3289° и. д.
Местоположение в България
Вид православна църква
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Шипка, България
Изграждане 27 септември 1902 г.
Съвременен статут действащ храм,
паметник на културата
Храм-паметник
„Рождество Христово“
в Общомедия

Храм-паметникът „Рождество Христово е църквата в православния Шипченски манастир в град Шипка, община Казанлък.

Манастирската църква е паметник на културата от национално значение. Тя е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 92.

Посветена е на героите от Руско-турска война (1877-1878). В нейните подземия е съоръжена костница, в която се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини, загинали в България през освободителната война.

История[редактиране | редактиране на кода]

Средствата за изграждането на храма са набрани чрез дарения, събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за неговото построяване е на граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева, майката на руския герой от войната генерал-майор Михаил Скобелев[1]. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти.

Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25-годишнината от Шипченската битка през юли-септември 1877 г.

Първоначално целият манастир е руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата, а по късно става част от историческо-архитектурния резерват „Шипка-Бузлуджа“. Общо около 800 хиляди български и чуждестранни туристи посещават храма всяка година, което го превръща в една от най-популярните забележителности на България.

Олтарът на църквата

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е изградена в стила на руските църкви от 17 век. Представлява образец на богато украсен и зографисан храм. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект Антоний Осипович Томишко[2]. Църквата е стенописвана 2 пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957 – 1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Иконостасът за храма на Шипка е по проект на проф. А. Н. Померанцев[2].

Църквата има централен и 4 по-малки купола с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена островърха камбанария със 17 камбани, висока 53 m и богато украсена с многобройни арки, колони, майолика и позлата.

Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Освободителната война в България. В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шипченски манастир
  2. а б ((bg)) Коева, Маргарита. Руски архитекти работили в България през периода 1879 – 1912 година. // Електронно издателство LiterNet. Посетен на 1 април 2918.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганчев, Хр. Архитектурата на Храм-паметник „Рождество Христово“ край град Шипка, юбилеен сборник “100 години Храм-паметник „Рождество Христово“ край град Шипка“, Българо-руски иинформационен пул и Форум „България-Русия“, 2002 г., с. 63 – 74
  • Ганчев, Хр. “100 години Храм-паметник „Рождество Христово“ в град Шипка“, в-к „Арх и Арт борса“, 3 – 10 април 2002 г.
  • Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. „България 1900 – европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918“, АИ „Арх и Арт“, С. 2002, обем 266 страници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]