Роза Петер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роза Петер
унгарска математичка

Родена
Починала
Будапеща, Унгария
Погребана Фаркашрети, Будапеща, Унгария

Образование Будапещенски университет
Унгарска академия на науките
Работила в Будапещенски университет
Роза Петер в Общомедия

Роза Петер (на унгарски: Rózsa Péter) е унгарска математичка, най-известна с работата си в областта на теория на рекурсията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роза Петер е родена в Будапеща, Унгария, като Роза Полицер (Politzer). Записва се да учи в Будапещенския университет, първоначално изучавайки химия, но по-късно продължава с математика. В началото се занимава с проблеми от теория на числата, но след като открива, че резултатите ѝ са били публикувани от Робърт Кармайкъл и Ленърд Диксън, изоставя математиката и се отдава на поезията. Под напътствията на приятеля си Ласло Калмар, който ѝ предлага да изследва трудовете на Курт Гьодел върху теорията на непълнотата.

Петер представя резултатите си по теория на рекурсията пред Международния конгрес на математиците, който се провежда в Цюрих през 1932 г. За изследванията си получава докторска степен с отличие. На изданието на конгреса през 1936 година в Осло, тя представя статия за рекурсивните функции над две променливи.[1] Тези статии спомагат за полагането на основите на модерната теория на рекурсивните функции като отделен клон на математиката.

През 1937 година тя е поканена за редактор на списанието по символна логика.[2]

След приемането на „еврейските закони“ през 1939 година в Унгария, на Роза Петер ѝ е забранено да преподава заради еврейските ѝ корени и за кратко тя е затворена в гето в Будапеща. По време на Втората световна война, тя написва книгата Играейки с безкрайността: Математически изследвания и екскурзии – труд, който въвежда незапознатия читател в теорията на числата и логиката. Оригинално публикувана на унгарски, книгата е преведена на английски и на още десетина езика.[3]

След края на войната през 1945 година, Петер получава първото си щатно назначение като преподавател в Будапещенския педагогически колеж. През 1952 година, Роза Петер става първата унгарка, която се хабилитира с голяма докторска степен по математика. След като колежът затваря прати през 1955 година, тя постъпва като преподавател в Будапещенския университет „Еотвьош Лоранд“ до пенсионирането си през 1975 година. Тя е популярен преподавател, известна сред студентите си като „Леля Роза“.[2]

През 1951 година, тя публикува най-важния си труд „Рекурсивни функции“. Считано от средата на 1950-те тя започва да се занимава с компютърни науки и през 1976 година излиза последната ѝ книга, озаглавена „Рекурсивни функции в компютърната теория“, преведена през 1981 година на английски.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Роза Петер получава наградата „Лайош Кошут“ през 1951 година. През 1953 година унгарското математическо общество „Янош Бояй“ я удостоява с наградата „Мано Беке“. През 1970 и 1973 година получава съответно сребърна и златна държавна награда. През 1973 година, тя става първата жена, избрана за член на Унгарската академия на науките.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б MacTutor History of Mathematics Archive. „Rózsa Péter“. School of Mathematics and Statistics, University of St Andrews, Scotland
  2. а б Rózsa Péter. // EpiGeneSys. Посетен на 14 април 2014.
  3. Riddle, Larry. Rózsa Péter. // Biographies of Women Mathematicians. Agnes Scott College. Посетен на 14 април 2014.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rózsa Péter“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.