Ромейн Брукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ромейн Брукс
Ромейн Брукс през 1894
Ромейн Брукс през 1894
Рождено име Беатрис Ромейн Годард
Родена
Починала
Националност американка
Стил символизъм
Ромейн Брукс в Общомедия

Беатрис Ромейн Годард, известна като Ромейн Брукс е американска художничка, представителка на символизма. Занимава се предимно с портретна живопис. Става популярна с използването на разнообразни модели - мъже и жени, непознати, бедни, аристократи. Характерни за нея са образите на жени, облечени в мъжки дрехи, включително автопортрета ѝ от 1923 година. Нейният активен творчески период приключва през 1925 година, рисува рядко след това, като след Втората световна война създава само една творба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Рим на 1 май] 1874 г. и е най-малкото от три деца. Дядото по майчина линия е милтимилионер, но въпреки това тя има тежко детство. Майка ѝ упражнява психически и физически тормоз спрямо нея, и е сравнително нестабилна психически, а брат ѝ е душевно болен и умствено изостанал и тя често трябва да се грижи за него. Родителите ѝ се развеждат и майка ѝ я изоставя на бедно семейство в Ню Йорк, след като обещава да плаща издръжка. След като учи няколко години в пансион, през 1893 г. се мести сама в Париж. След като успява да принуди майка си да плаща мизерна издръжка, тя взима уроци по пеене и пее известно време в кабаре. Връща се в Рим, за да учи изобразително изкуство.

През 1899 година наема студио в най-бедната част на Капри. За този период е нетипично и необичайно жени да рисуват голи модели. В класа е единствената сред мъже, а според днешните разбирания е подложена на сексуален тормоз - състудент оставя на стола ѝ книга с подчертани пасажи порнография, тя го удря по лицето с нея и след това повече не я закачат.

През 1901 година брат ѝ умира, а майка ѝ - около една година по-късно, съсипана от мъка и усложнен диабет. След всички тези събития Брукс наследява огромен имот, оставен от дядо ѝ. През 1902 тя се жени за хомосексуалиста пианист Джон Елингам Брукс. Двамата съпрузи са в непрекъснати кавги, раздори и ожесточени спорове, което води до развод.

Прави първата си самостоятелна изложба през 1910 година, което затвърдява нейния образ на творец. На следващата година Ромейн Брукс се среща с руската актриса и балерина Ида Рубинщайн, която е символ на Бел Епок. Рускинята е влюбена в портретистката и има желанието да купи ферма в провинцията, където да живеят двете, но този начин на живот определено не е по вкуса на художничката и двете се разделят през 1914 г. Рубинщайн обаче остава една от големите музи в творчеството ѝ, наречена „крехка и хермафродитна красота“.

В периода на Първата световна война тя се запознава с Натали Клифърд Барни - най-важната личност в живота ѝ. Натали е поетеса, изгнанничка в Париж и полигамна - докато се вижда с Брукс, има дългогодишна връзка с Елизабет дьо Грамон, както и няколко други недълготрайни връзки. Художничката също има други връзки по времето, когато е с поетесата. Въпреки всичко, връзката между двете продължава повече от 50 години.

След Втората световна война тя категорично отказва да се върне към рисуването и живота на художничка в Париж с Натали Барни. Ромейн Брукс предпочита усамотението и оставя любимата си да се занимава с представянето на старите ѝ творби. Около 1960 г. е почти напълно забравена. Става параноичка, мисли, че ослепява, след като прекарва седмици в полутъмна стая. Започва да си въобразява, че някой се опитва да открадне картините ѝ. Мисли, че шофьорът ѝ се опитва да я отрови. Предупреждава Барни да не ляга на пейките в градината ѝ, защото дърветата изсмукват силите.

Умира на 7 декември 1970 в Ница, на 96 години. Една година преди това спира да комуникира с Натали Барни и не я допуска в дома си.