Рудолф Деме

Рудолф Деме
	Рудолф Деме
германски генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1914 – 1918; 1934 – 1942 г.
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия ;
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Военно формирование	танкови войски
Командвания	17-а танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Германски златен кръст; Железен кръст; Значка за раняване
Дата и място на раждане	3 юни 1894 г. Мюлхаузен, Германия
Дата и място на смърт	5 януари 1975 г. (80 г.) Мекенхайм, Германия

Рудолф Деме (на немски: Rudolf Demme) е немски офицер, който служи по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първата световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Деме е роден на 3 юни 1894 г. в Мюлхаузен, Германска империя. Присъединява се към армията и през 1914 г. става офицерски кадет. Участва в Първата световна война и достига звание лейтенант.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Напуска армията през 1919 г., но през 1934 г. се завръща в Райхсвера със звание хауптман.^[1]

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война е със звание майор. На 1 октомври 1941 г. поема командването на 58^-и сапьорски батальон, а на 1 юни 1942 г. е назначен за командир на 59^-и гренадирски полк. Между 19 септември и 1 декември 1944 г. е заместващ командир на 17^-а танкова дивизия, а по-късно командва 132^-ра пехотна дивизия. В края на войната е пленен от съветски войски.^[1]

Освободен е през 1955 г. Умира на 5 януари 1975 г. в Мекенхайм, Германия.^[1]