Рудолф фон Йеринг

Рудолф фон Йеринг Rudolf von Jhering
германски юрист и теоретик
Роден	22 август 1818 г. Аурих, Долна Саксония
Починал	17 септември 1892 г. Гьотинген, Германска империя
Погребан	Гьотинген, Германия
Образование	Гьотингенски университет Хайделбергски университет Хумболтов университет на Берлин
Право
Образование	Хайделбергски университет Гьотингенски университет Берлински университет
Работил в	Базелски университет Университет в Рощок Университет в Кил Гисенски университет Виенски университет Гьотингенски университет
Рудолф фон Йеринг в Общомедия

Рудолф фон Йеринг (на немски: Rudolf von Jhering или Rudolf von Ihering) е германски професор и виден представител на т.нар. социологическа правна школа (виж и понятие за право).

Рудолф фон Йеринг е представител на германската историческа школа и като такъв в ранния си период на теоретик на правото утвърждава понятието „юриспруденция на понятията“, а сетне и „юриспруденция на интереса“, които застъпва в т.нар. теория или доктрина на интереса, т.е. че зад упражняването на всяко право трябва да има признат от закона интерес. Йеринг също така създава и развива категорията „субективно право“ с което става един от най-значимите теоретици на правото в историята на правото.

В своята деятелност Рудолф фон Йеринг се стреми да съчетае и съедини в една цялост политико-правната теория със социологическата и психологическа школи и концепции за битието на правото по него време.

Философията на правото при Йеринг

Йеринг схваща правото като система от социални цели, гарантирани принудително. Правото за него е законния порядък в живота, а държавата има за задача да обезпечи правния интерес на всеки. Този постулат е израз на обществения интерес. Без борба няма закон. Правото се развива в древни времена и в кървава борба между прослойки, класи и съсловия, които се стремят да изменят законите в свой интерес (напр. премахването на робството и крепостничеството, възможност за неограничена по обем поземлена собственост и арендаторство, право и свобода за упражняване на занаяти и изповядване на религия и т.н.) Според Йеринг, в сравнителноправен и исторически ракурс, след прогласяването на правния принцип за равенство пред закона, борбата трябва да се съсредоточи не върху въвеждането на нови правни принципи, а върху контрола по спазването на тези, които вече са извоювани от обществото.

Нерешения въпрос от Йеринг е: ако субективното право е тъждествено на защитения или признат от закона интерес, то остава ли при загуба на интерес от упражняването му?

Трудове

• „Духът на римското право на различните етапи от неговото развитие“ (1852);
• „Борба за право“ (1872);
• „Целта в правото“ (1878);
• „Върхът“ (1882);
• „Юридическа техника“;
• „Смешното и сериозното в юриспруденцията“;
• „За защитата на правото на владение“;
• „Интерес и право“.

Източници

• ПОЛИТИКО-ПРАВНИ УЧЕНИЯ ПРЕЗ ХІХ ВЕК; ГЕРМАНИЯ - Рудолф фон Йеринг