Рудолф фон Фалкенщайн
| Рудолф фон Фалкенщайн | |
| Роден | |
|---|---|
Рудолф фон Фалкенщайн (на немски: Rudolf von Falkenstein; † сл. 9 юли 1133 в манастир Зееон) е граф на Фалкенщайн, господар на Григинген (1099), граф (1121 – 1126), фогт на манастир Зееон в Бавария.
Той е син на Херанд I фон Фалкенщайн, господар на Григинген († 1101). Чрез женитбата си Рудолф става фогт на Вайарн. Рудолф става монах в манастир Зееон и умира там сл. 9 юли 1133 г.
Син му Зигибото IV пише през 1166 г. книгата Codex Falkensteinensis преди участието му в четвъртия поход на Фридрих I Барбароса в Италия.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Рудолф фон Фалкенщайн се жени ок. 1125 г. за Гертруд фон Вайарн († 25 декември 1132), дъщеря наследничка на граф Зигибото II фон Вайарн († 1136) и на Аделхайд фон Зулцбах († сл. 1130, пр. 1133), дъщеря на Гебхард II фон Зулцбах († 1085/1088) и Ирмгард фон Рот-Фобург († 1101). Тя е внучка на граф Зигибото I фон Вайарн-Мангфал († сл. 1068). Те имат децата:[1][2][3][4]
- Зигибото IV (* 1126; † 1200), граф на Нойенбург-Фалкенщайн-Хартмансберг, фогт на манастир Херенхимзе (1158), женен за Хилдегард фон Мьодлинг († 29 март 1196), дъщеря на Куно III фон Мьодлинг († 1182/1183) и София († 1170)
- Херанд II († 13 април 1155), господар на Хернщайн (1142), господар на Фалкенщайн (ок. 1145), господар на Антворт (ок. 1150), фогт на манастир Зееон, женен за София фон Фобург († 12 март 1176), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146) и Кунигунда фон Байхлинген († 1140)
- Матилда фон Фалкенщайн († сл. 1198), омъжена за Конрад I фон Шайерн-Дахау († 1159), първият херцог на Мерания
Той има незаконен син:
- Волфкер
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Elisabeth Noichl: Codex Falkensteinensis. Die Rechtsaufzeichnungen der Grafen von Falkenstein. Beck, München 1978, ISBN 3-406-10388-X, (Quellen und Erörterungen zur bayerischen Geschichte N. F. 29).
- Werner Rösener: Codex Falkensteinensis. Zur Erinnerungskultur eines Adelsgeschlechts im Hochmittelalter. In: Werner Rösener: (Hrsg.): Adelige und bürgerliche Erinnerungskulturen des Spätmittelalters und der Frühen Neuzeit. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2000, ISBN 3-525-35427-4, (Formen der Erinnerung 8), S. 35 – 55.
- John B. Freed: The Counts of Falkenstein. Noble Self-Consciousness in Twelfth-Century Germany, Bd. 74, Philadelphia 1984.
- Werner Rösener: Beobachtungen zur Grundherrschaft des Adels im Hochmittelalter, in: Rösener, Werner (Hg.): Grundherrschaft und bäuerliche Gesellschaft im Hochmittelalter, Göttingen 1995, S. 116 – 161.
- Karl Ramp: Studien zur Grundherrschaft Neuburg-Falkenstein auf Grund des „Codex diplomaticus Falkensteinensis“, München 1925.
- J. B. Freed: The Counts of Falkenstein: Noble Self-Consciousness in Twelfth-Century Germany. The American Philosophical Society, Philadelphia 1984; ISBN 0-87169-746-7
- Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XVI., Tafel 48, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 1995, ISBN 3-465-02741-8
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rudolf Graf von Falkenstein, Genealogie-Mittelalter
- ↑ Rudolf von Falkenstein, Graf von Griggingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Rudolf Graf v. Falkenstein, ww-person.com
- ↑ Rudolf Von Falkenstein, ancestry.com