Сагит Рамиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сагит Рамиев
Сәгыйть Рәмиев
Роден
Сагит Лутфулович Рамиев
Починал
16 март 1926 година (46 г.)

Националност Татарстан,
Flag of the Soviet Union.svg СССР

Сагит Лутфулович Рамиев (на татарски: Сәгыйть Рәмиев) е виден руски поет на татарски език, учител и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 февруари 1880 г. в село Акман (дн. село Ибраево), Оренбургски уезд, Оренбургска губерния, Руска империя. Завършва в татарското[1] медресе „Хусайния“ и в руското училище в Оренбург. От 1902 до 1906 г. работи като учител, а след това се премества в Казан, където започва работа във вестник „Так Йолдизи“. През 1912 – 1913 г. работи в Астрахан. От 1922 г. живее в Уфа.

Написва прозаично стихотворение „Так вакити“ (В зората; за съдбата на татарския народ); лирически стихотворения „Ти“, „Тя“, „Бер кеше“ (Едно); играе „Медресе Низамли“ (Образцово медресе), „Яш, Зубайд, яшим мин“ (На живо, Зубайда, аз живея). Занимава се и с преводи, превежда на татарски език редица творби на – Лев Толстой, Николай Некрасов, Демян Бедни, Рафаело Джованьоли, както и Марсилезата.

Умира на 16 март 1926 г. в град Уфа, Башкирска АССР.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]