Сакалиби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Сакалиба[1] (на арабски: صقالبة) е общо наименование на народите в Източна Европа - славяни[2], тюрки[3] или угри - използвано в средновековната ислямска литература. Ал Куфи включва в това понятие всички "неверници от Източна Европа". Ал Хорезми през 836-847 г. записва: "Германия, това е страната на сакалибите". Масуди през X век причислява към сакалибите "намчин" и "турок". В частност този термин се използва за роби или наемници, залавяни или набирани в Източна Европа, като в крайна сметка някои достигат до високи постове в държавите от мюсюлманското Средиземноморие. Основен предмет на износа на Хазария през VIII-IX вв. са именно теакива роби. Като ловци на роби се проявават маджарите, а умели работърговци и посредници са главно евреи-радханити от Иран и Византия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь,гл.28., 1989
  2. Шахматов A.A. Древнейшие судьбы русского племени. Пг., 1919. С. 34- 37; Третьяков П.Н. Восточнославянские племена. М., 1953. С. 252.
  3. Zeki Valldi Togan A. lbn Fadlan'n Reisebericht//Abhandlugen fur die Kunde des Morgenlandes. Bd XXIV. Leipzig. 1939. S. 365-369.