Самарянски бунтове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самарянски бунтове
Dioecesis Orientis 400 AD.png
Информация
Период 484 – 572 г.
Място Самария
Резултат Потушаване на бунтовете
Воюващи страни
Самаряни Шаблон:Източна Римска империя
Командири
Баба Раба, Юста, Юлиан Цабар Прокопий, Зенон, Анастасий I, Юстиниан Велики
Жертви и загуби
100 – 120 хил.[1] неизвестни

Самарянските бунтове са поредица от бунтове срещу Източната Римска империя на самаряните в провинция Палестина Прима през V-VI век.

Бунтовете довеждат до тежки насилия и от двете страни, а грубото им потушаване от Империята и нейните съюзници Гасанидите значително намалява числеността на самаряните. Тези събития необратимо променят етническия състав на региона, превръщайки християните в доминираща група за десетилетия напред.

Бунт на Юста (484)[редактиране | редактиране на кода]

Според Йоан Малала, дуксът на Палестина, ведно с пристигналите му в помощ подкрепления, побеждава самозвания юдейски цар и го убива, изпращайки главата му на Зенон. [2] Според Прокопий Кесарийски, Зенон лично се отправя начело на войските в потушаване на поредния юдейски бунт срещу римската власт.[3]

След потушаване на въстанието, византийският император Зенон издига църква, посветена на Дева Мария на хълма Геризим. Той също така забранява на самаряните да се молят на хълма и да извършват своите религиозни церемонии, като и за назидание секвестира синагогата им там, обръщайки я в християнски храм. Тези действия настройват още повече самаряните срещу християните. [4]

Някои съвременни историци смятат, че репресиите на Зенон срещу самаряните са последица от бунта – през 489 г. той възстановява църквата на Св. Прокопий в Неапол Сирийски (Сихем) и на самаряните е забранен достъпа до хълма Геризим, на чийто връх е построена сигнална кула за издаване на предупреждения в случай на граждански размирици. [5]

Бунт през 495 година[редактиране | редактиране на кода]

Вторият самарянски бунт избухва през 495 г. по време на управлението на император Анастасий I, с реокупирането на хълма Геризим. Бунтът е потушен от управителя на Едеса Прокопий, който избива смарянските водачи. [5]

Бунт на Юлиан Цабар (529 – 531)[редактиране | редактиране на кода]

Бунт през 556 година[редактиране | редактиране на кода]

Бунт през 572 година[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alan David Crown, The Samaritans, Mohr Siebeck, 1989, ISBN 3161452372, pp. 75 – 76.
  2. Malalas, 15.
  3. Procopius, Buildings, 5.7.
  4. Neapolis – (Nablus). // Studium Biblicum Franciscanum – Jerusalem, 19 December 2000. Посетен на 2008-04-19.
  5. а б Alan David Crown, The Samaritans, Mohr Siebeck, 1989, ISBN 3161452372, pp. 72 – 73.