Самарянски бунтове и въстания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самарянски бунтове и въстания
Юдейско-римски войни
Dioecesis Orientis 400 AD.png
Информация
Период 484-572
Място Галилея, Самария и Палестина
Резултат потушаване на бунтовете и въстанията с възвръщане на контрола за империята върху тези земи
Територия Галилея, Самария и Палестина
Воюващи страни
Flag of the Greek Orthodox Church.svg
Източна Римска империя
самаряни и евреи
Командири
Прокопий, Зенон, Анастасий I, Юстиниан Велики Баба Раба, Юста, Юлиан Цабар
Жертви и загуби
неизвестни 100-120 хил.[1]

Самарянските бунтове или Самарянските въстания са поредица от бунтове и въстания през 5-ти и 6-ти век в Палестина срещу властта на Византия над Светите земи. Тези размирици са белязани от много насилие и от двете страни, и от бруталното им потъпкване от византийците и техните съюзници - Гасанидите, в следствие на което е силно намалено самарянското население на империята.[източник? (Поискан преди 67 дни)]

Последните две са мащабни въстания като пряка последица от ликвидирането на юдействащото в Южна Арабия Химяритско царство начело с Юсуф Зу Нувас.[източник? (Поискан преди 67 дни)]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Самаряните търпят тежки последствия по време на първото и второто еврейско въстание в Светите земи срещу Римската империя в периода 66-136 г. След първия период на юдейско-римските войни, местната еврейска общност от доминираща почти изчезва в Юдея и по южния бряг на Източното Средиземноморие, оставайки в мнозинство единствено в северните райони на Галилея и по Голанските възвишения. Самаряните и християните запълват този вакуум в централните региони на Южен Левант, докато набатейците и хасанидските араби обитават периферията на Светите земи.[източник? (Поискан преди 67 дни)]

Първи самарянски бунт[редактиране | редактиране на кода]

Според Йоан Малала, дуксът на Палестина, ведно с пристигналите му в помощ подкрепления, побеждава самозвания юдейски цар и го убива, изпращайки главата му на Зенон. [2] Според Прокопий Кесарийски, Зенон лично се отправя начело на войските в потушаване на поредния юдейски бунт срещу римската власт.[3]

След потушаване на въстанието, византийският император Зенон издига църква, посветена на Дева Мария на хълма Геризим. Той също така забранява на самаряните да се молят на хълма и да извършват своите религиозни церемонии, като и за назидание секвестира синагогата им там, обръщайки я в християнски храм. Тези действия настройват още повече самаряните срещу християните. [4]

Някои съвременни историци смятат, че бунтът е бил не през 484, а през 489 г. Зенон възстановява църквата на Св. Прокопий в Неапол Сирийски (Сихем) и на самаряните е бил забранен достъпа до хълма Геризим, на чийто връх е построена сигнална кула за издаване на предупреждения в случай на граждански размирици. [5]

Втори самарянски бунт[редактиране | редактиране на кода]

Вторият самарянски бунт избухва през 495 г. по време на управлението на император Анастасий I, с реокупирането на хълма Геризим, който впоследствие е наново възвърнат за визинтийците от имперския управител на Едеса - Прокопий. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alan David Crown, The Samaritans, Mohr Siebeck, 1989, ISBN 3161452372, pp. 75-76.
  2. Malalas, 15.
  3. Procopius, Buildings, 5.7.
  4. Neapolis – (Nablus). // Studium Biblicum Franciscanum – Jerusalem, 19 December 2000. Посетен на 2008-04-19.
  5. а б Alan David Crown, The Samaritans, Mohr Siebeck, 1989, ISBN 3161452372, pp. 72-73.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Времеви показател на Самарянските бунтове и въстания в историята на юдаизма