Сардар Ваисов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сардар Ваисов
Роден: 1878 г.
Починал: 28 февруари 1918 г. (40 г.)

Сардар Ваисов (Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари) е предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българисткото движение. Бил е председател на партията "Съвет на волжските български мюсюлмани".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сардар Ваисов произхожда от една от династиите на българските владетели до 16 век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление[1].

На 28 февруари 1918 година се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата "Идел-Урал". Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за