Сатурналии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сатурналии
Сатурналии
Сатурналии от Ернесто Бионди (1909), в Ботаническата градина Буенос Айрес
Празнува се от Римска империя
Тип Класическа римска религия
Дата 17-23 декември
Обичаи пиршества в чест на бог Сатурн
Сатурналии в Общомедия

Сатурналии (на латински: Saturnalia) при древните римляни е празник в чест на бог Сатурн, с името на който жителите на Лациум свързвали земеделието и реколтата. Честването протичало през втората половина на декември – времето, когато завършвала жътвата.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произхода на този празник според Макробий[1] и Овидий[2] произлиза от Янус, който дава празненства в чест на Сатурн, след неговото изчезване от Лациум. Според легендата Зевс гони титана Кронос или Сатурн от Олимп, и той решава да потърси убежище на италианския полуостров. Там Сатурн управлява с бог Янус латинския народ. Този период от историята на Рим се определя като „златния век“.

Сатурналиите придобиват важност в римския религиозен календар към 217 г., период през който римляните преживяват голяма загуба при Тразименското езеро от картагенците, ръководени от Ханибал. Това поражение предизвиква събуждане на религионзния дух при Римляните и те празнуват меджу 17 и 23 декември споменът от „златния век“.

Календар[редактиране | редактиране на кода]

Празненствата започвали първоначално на 14-ти преди календите на януари (19 декември), след това на 16-ти преди календите (17 декември). През управлението на Юлий Цезар, Сатурналиите протичали 3 дни, при Октавиан Август 4 дни, при Калигула 5 дни, като достигат 7 дни при Диоклециан – между 17 и 24 декември.

На 25 декември се отпразнувало празника на Митра, или раждането на „Непобедимото слънце“. В следствие на асимилирането на бор Митра и бор Сатурн, християните избират тази дата за да отпразнуват раждането на Слънцето – Христос.

Празнуване[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Сатурналиите обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Всички военни или търговски действия били спрени, а училищата и съда затворени. В спомен на „златния век“ робите били освобождавани от задълженията си. Те получавали правото на изказват свободно мнението си, да критикуват господарите си, да седят заедно с тях на една маса, както боговете споделяли трапезата си с хората по времето на Сатурн. Като символ на свободата им, робите имали правото на носят фригийската шапка (pilleus), символ на освободените роби.

В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение – заколвали се прасе, теле и овца в чест на бога. По повод празника хората си пожелавали „весели сатурналии“ и си подарявали подаръци, saturnalia и sigilaria. Според авторите става дума за восъчни свещи /cerei/ и тестени или керамични фигурки. Първите символизирали зимното слънцестоене, което напомняло бог Сатурн, а фигурките служели като играчки за децата.

Макробий дава повече от единно обяснение за използването на фигурки. Той каза че в Африка, по-точно в Картаген, хората давали човешки жертвоприношения на Сатурн, поради лошо разбиране на ритуала. За да спре тази практика, Херкулес им предлага вместо деца, да придават човешки керамични фигурки на олтара.

Обществените мероприятия започвали от храма на Сатурн на Форума, следвало религиозно пиршество, в което участвали сенаторите и конниците. Храмовете и сградите били украсявани с венци. По време на празника се отвързвали лентичките обгръщащи храма на Сатурн на хълма Капитолий. В този храм се пазело съкровището на града и военните символи. През цялата година той бил завързан и затворен, за да не избяга бог Сатурн и да не изостави римляните както преди. Само по време на празника, хората пускали бога, за да празнува с тях.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макробий – Сатурналий (Convivia primi diei Saturnaliorum) (между 420 и 430).
  2. Овидий, Фасти