Света Троица (Белимел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.
| „Света Троица“ | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Белимел |
| Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Берковска |
| Изграждане | XVII век |
| Статут | действащ храм |
„Света Троица“ е православна църква в монтанското село Белимел, част от Видинската епархия на Българската православна църква.[1] Църквата е от XVII век.[2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е на 300 m северно от центъра на селото.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е гробищен храм, построен върху останки от римски градеж, вероятно в ΧΙ – ΧΙΙΙ век. В 1688 година при потушаването на Чипровското въстание е разрушена и по-късно възстановена. Наосът е изграден в XVII век, притворът е от XVIII, а откритият нартекс е по-късен.[1]
Иконостасът е таблен с частична резбена украса и позлата по кръста, рапидите и венчилката, по лозницата, царските двери и венчилките над царските и дяконските двери. Резбата е от растителни мотиви в симетрични композиции, състоящи се от шестлистни цветчета, палмети и гроздове. Лозницата има ажурна резба, изработена от цяла дъска. Резбата е дело на неизвестен майстор. На подиконните пана са изписани сцени от Шестоднева.[1]
Царските икони са с дарителски надписи от 1883 година. Дело са на художника, изписал параклиса на Чипровския манастир. Основната част на иконостаса е изписан от майстор Данаил Щиплията,[1] работил в Белимел в 1878 година.[3] Иконата на Иисус Христос е рисувана от тревненския зограф Цаню Захариев в 1824 година, а иконата Свети Димитър е изографисана от поп Ганчо в 1816 година. Иконите на Света Богородица с младеница и на Свети Георги са в Чипровския исторически музей.[1]
Владишкият трон и един от проскинитариите са с резбовани дарителски надписи от 1907 година и в горната си част имат щампована декорация по страниците. В храма има и два каменни свещника от 1851 година. Антиминисът от олтарния престол е от 1874 година.[1]
В двора има много надгробни кръстове от XIX век. Тук е гробът на руския офицер Михаил Иванович, загинал тук през Руско-турската война от 1877 – 1878 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Димитрова, Р. Село Бели мел. Историята на едно китно селце. II част // Бели мел. Посетен на 17 юли 2024 г.
- ↑ Културен туризъм // Ogosta News. Посетен на 17 юли 2024 г.
- ↑ Гергова, Иванка. Зограф Данаил Щиплията // Патримониум 7 – 8. 2010. с. 420.
