Направо към съдържанието

Свети Атанасий (Крива)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Αγίου Αθανασίου
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение в Пеония
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКрива
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияГумендженска, Боймишка и Ругуновска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1801 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ (на гръцки: Αγίου Αθανασίου) е българска възрожденска православна църква в село Крива (Грива), Егейска Македония, Гърция, част от Гумендженската, Боймишка и Ругуновска епархия на Вселенската патриаршия.[1][2]

Тремът

Църквата е гробищен и енорийски храм на селото и е построен в северния край на селото в 1801 година. Представлява трикорабна базилика с максимални вътрешни размери 13,30 х 25,85 m. През 1837 г. църквата е разширена с добавянето на запад на притвор и п-образна галерия, както и трем на запад и на юг. Осем двойки колони разделят трите кораба на наоса. Олтарът е поликонхален, но само апсидата на светилището излиза извън източната стена. Входът на наоса е от юг, докато този от запад води в галерията. В югозападния ъгъл е изградена камбанария.[1]

Ктиторският надпис гласи:

Άνοθεν και εξαρχής ο ναός ούτος του Αγίου Αθανασίου εκτήσθη έτος α. χ.ν. 1801. Ιδέ τούτο το εξοτερικόν μέρος δλ. η κάμαρε εκτήστησαν έτος απ. Χ. 1857. Αρχή. Φευ. 25 δια συνδρομής και παρακίνισιν του Αγίου 'κ Αθανασίου

Отгоре и от начало този храм на Свети Атанасий се построи в 1801 г. от Р. Х. А тази външна част се построи в 1857 г. Начало 25 февруари с помощта и мотивацията на епископ Атанасий.

В западната част на външната стена има запазен стенопис. В интериора таваните са боядисани с ярки цветове и имат геометрични форми. Фронтовете на аркадите в наоса са изписани със сцени от живота на Христос. Забележителни са дървените резбовани и изписани елементи – иконостасът, владишкият трон, амвонът, и олтарът, рисувани с флорална декорация.[1] В църквата в 1832 година работи кулакийският зограф Маргаритис Ламбу.[3] В храма има икони и от сина му Атанасиос Маргаритис.[4]

В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата под надзора на Девета ефория за византийски старини към Министерството на културата.[1][5]

  1. а б в г 3. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Γρίβας // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 25 юни 2014.[неработеща препратка]
  2. Γρίβα, Ι.Ν. Αγίου Αθανασίου // Enjoy Kilkis. Архивиран от оригинала на 2021-02-27. Посетен на 14 март 2018.
  3. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 180. Посетен на 10 юни 2014.
  4. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  5. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/13801/293/22-3-1983 - ΦΕΚ 230/Β/28-4-1983 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-14. Посетен на 23 октомври 2014.