Свети Атанасий (Лешочки манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Sv Atanasij - Lesok.JPG
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
42.0667° с. ш. 21.0278° и. д.
„Свети Атанасий“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Лешочки манастир
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Тетовско-Гостиварска
Архиерейско наместничество Гостиварско
Време на изграждане 1927/2005 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

„Свети Атанасий“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“) е църква, католикон на Лешочкия манастир, Република Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Църквата е издигната от йеромонах Антоний, бъдещият положки епископ Йоаникий (1346 – 1355), според надгробния му надпис на мрамоврия саркофаг в храма.[2][1] В средата на XVII век е обновена от Никанор, владика Скопски и Положки.[1] Около 1698 година обаче храмът е напълно запуснат и остава в руини, затрупан от земя до 1927 година, когато е възстановена.[1]

В архитектурно отношение е е свободен кръст с купол на четири пиластри. Градежът е от къмък, дялан бигор и тухли. На запад е достроен по-широк от наоса нартекс, над който е била камбанарията. От старият иконостас са запазени мраморните стълбчета с капители, украсени с човешки и животински глави.[1]

Църквата е изградена от архитект Андрасов. Имала е три купола – един централен и два на пронаоса, като на дясната е била камбанарията.

За вътрешната украса и изработката на иконостаса и на архиерейския трон са ангажирани майстори от Гостивар в 1936 година – техните иницаили И.С.Т.Р.Ж са изписани на задния дял на царските двери, на които е било изобразено Благовещение. Вляво от царските двери е иконата на Пресвета Богородица, а до нея на вратата на Свети Атанасий. Вдясно от царските двери е иконата на Иисус Христос, а на дясната врата – на Свети Йоан Кръстител. Във втората зона са били представени дванадесетте апостола, Разпятието и под него Възкресение. В централния купол е Христос Вседържител. На северната и южната стена в две зони е имало стенописи, подарени от зографа Теодос Колоски от Скопие в 1962 година. В олтара на чело на престола е имало монументален кръст, изработен от оникс. От 1965 година до 1968 година манастирът е обновен под ръководството на игуменката Мелания, а по-късно от протойерей ставрофор Димитрие Кръстевски.

Църквата понася значителни щети по време на военния конфликт през 2001 година. Армията за национално освобождение контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на 21 август 2001 година взривяват до основи църквата. След подписването на Охридското споразумение обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата. С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и Европейския съюз, който отпуска 430 000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния ѝ строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и Норвегия. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150 000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 m2 стенописи в църквата. След четири години, на 23 юли 2005 година, църквата „Свети Атанасий“ е преосветена и отново открита за богослужения.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1318.
  2. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 232.
     Портал „Македония“         Портал „Македония