Свети Атанасий (Янчища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου | |
 Патронният стенопис над входа | |
 Местоположение в Бер (дем) | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Янчища |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Добренско |
| Изграждане | XΙΧ век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
„Свети Атанасий“ (на гръцки: Αγίου Αθανασίου) е възрожденска православна църква в берското село Янчища (Агиос Георгиос), Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на 3 km източно от Янчища, на източния бряг на Мъгленица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата служи като гробищен храм до към средата на XX век. В архитектурно отношение е еднокорабна църква без нартекс с полукръгла апсида и трем на южната страна, дървен покрив с аблация на тесните страни. Входът е от юг.[1]
Стенописите във вътрешността са изпълнен на две фази. По-ранните са светците в долната зона на светилището и са от XVIII век. По-късни са евангелските сцени, литургийните в светилището и Второто пришествие на южната стена, като са изписани върху старите стенописи. Вторите стенописи се датират 1860 – 1880 година, тъй като стилистично принадлежат на зографа Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар, който между 1864- 1870 година работи в „Свети Георги“ в Сарбегово, през 1877 година в „Свети Николай“ в Корнишор, а в 1878 година във „Възнесение Господне“ в Тодорци.[1]
Иконостасът е от първата фаза на храма, трицветно изписан и плитко резбован с богата растителна и животинска декорация. Оцелели са три царски икони от XVIII – XIX век. Църквата е обявена за исторически паметник на 10 юли 1995 година.[2][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 572. Архивиран от оригинала на 10 май 2018.
- 1 2 ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/15593/343/30-5-1995 - ΦΕΚ 603/Β/10-7-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 13 октомври 2014.
