Свети Николай Чудотворец (Расник)
„Свети Николай Чудотворец“ е православен храм в село Расник, Община Перник, попадащ в Софийска епархия, Софийска духовна околия. Намира се в центъра на селото, малко под централния площад.
Разположена е на основния път през селото, от западната страна, а до храма са камбанарията и селското гробище, днес в чертите на селото.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според преданията селото възниква в началото на XIV в., а храмът е построен през 1460 г. По време на Възраждането църквата е разширена и според надпис в църквата стенописите са завършени през 1869 година. По време на комунистическия период богослуженията в храма са преустановени.
През 2009 г. църквата е частично ремонтирана с усилията и даренията на местните жители, частни дарители и с помощ от Дирекция „Вероизповедания“ и йеромонах Никодим от близкия Дивотински манастир „Света Троица“. Поправени са плочките, иконостасът е освежен. Освещаването на храма е на 9 март 2009 година. Даренията за реставрацията продължават да се събират и по информация към октомври 2017 г. стенописите все още се нуждаят от реставрация и консервация заради проникваща през стените влага, а самата сграда има нужда от дренажна система за отводняване.[1]
Стенописите са реставрирани към февруари 2022 г.
Стенопис на св. св. Козма и Дамян[редактиране | редактиране на кода]
На северната стена на църквата е изрисуван уникален стенопис на 2 светци, на чиито глави под ореолите стоят чалми от бял плат с червен връх. Изображенията са разкрити при почистване на стенописите през 2006 година, а влошеното им състояние заради влагата преди реставрацията (в края на 2010-те) е такова, че надписите до главите на светците не са запазени и за идентификацията им се съди по облеклото, чалмите и медицинските кутии в ръцете на двамата светии.
Първоначалните хипотези преди проучванията са, че мъжете са ктиторите на храма, или че са изобразени мюсюлмани, приели християнството.[2] А според сведения на местните хора, изографисани светци с чалми са били условието да бъде получено позволение за строежа на църквата от турците.
Хипотезата на Божидар Димитров е, че светците са лечителите-безсребърници Св. Св. Козма и Дамян, които и на други места на Балканите са изобразявани с подобни източни шапки на главите – символ на лекарската професия, тъй като през средновековието се е смятало, че най-добрите медици тогава са били арабите.[3]
Според изследователката Яна Гергова светците са именно Св. Козма и Св. Дамян, като арабското им облекло ги отграничава от другите две двойки светци безсребърници – Св. Св. Кир и Йоан, и Св. Пантелеймон и Св. Ермолай.[4]
При реставрацията на стенописите е възприета тази хипотеза и техните имена са фиксирани в надписите до ореолите им.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Надписът с датировката на църквата -
Интериорът -
Таванът -
Стенописът над северната конха
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Да подкрепим енориашите в с. Расник в стремежа им да поддържат своя храм и енорийски живот Архив на оригинала от 2022-02-13 в Wayback Machine. (информация и снимки отпреди реставрацията на стенописите), Дякония.БГ, 08.10.2017. Последен достъп: 13.02.2022.
- ↑ "Църква пази светци с чалми", в. „Стандарт“, 26 май 2006 г.
- ↑ Храм „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец“, Strannik.bg, Архив към 30.11.2013. Последен достъп: 13.02.2022.
- ↑ Гергова, Я. „Култът към светци безсребърници в България: Образи, вярвания и ритуални практики“, ИК „Гутенберг“, София, 2015, стр. 155 – 156.