Свети Никола (Люботен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Црква „Св. Никола“ - Љуботен 03.jpg
Изглед от църквата
Skopje OSM.svg
42.0972° с. ш. 21.4667° и. д.
„Свети Никола“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Люботен
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане 1337 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е средновековна православна църква в скопското село Люботен, Република Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Исус и Самарянката

При реконструкцията църквата е намерен жертвеник с латински надпис, посветен на бога Либер. Жертвеникът се пази в лапидариума на Музея на Македония в Скопие.[2]

Според надписа на каменната плоча, поставена над западната входна врата, църквата „Свети Никола“ е изградена в 1337 г. от ктиторката Даница. По-късно църквата е запусната, от което значително пострадва нейния живопис и горните ѝ дялове. В първата половина на XX век е направена основна реставрация със стремеж да се запази първоначалният изглед.[1]

Църквата има форма на вписан кръст в правоъгълна основа. Над средната част високо се издига осмоъгълен купол, който се подпира на четири четвъртити стълба. Полукръглата петстранна апсида на източната страна, украсена със слепи ниши в горните партии, се влива в разчленената фасадна конструкция. Декорацията е обогатена от фасадните цигли, разположени във форма на кръстове и шахматни полета.[1]

Вътрешността на църквата е покрита с фрески от времето на нейното създаване. Авторът на живописта е неизвестен. Стилистичните особености говорят за талантлив зограф, чийто рисунък се отличава от обичайната иконографска концепция. Той е освободен от груби анатомични неточности и се заберязва по-реалистичен подход, допълнен с богат колорит, в който доминира употребата на топлите тонове. Това се вижда в долната партия на северния зид, където освен светците в цял ръст, са предадени портрети на членовете на царското семейство – царица Елена, цар Душан и техния син Урош. От композициите по-характерна е сцената Сватба в Кана Галилейска.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Свети Никола, с. Љуботен. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  2. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, МАНУ, 1996.
     Портал „Македония“         Портал „Македония