Свети Петър (Каймакчалан)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.
| „Свети Петър“ „Свети Петар“ | |
.jpg) общ изглед | |
 Местоположение в Скочивир | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скочивир |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битоля |
| Изграждане | 1928 година |
| Статут | паметник на културата |
| „Свети Петър“ в Общомедия | |
„Св. св. Петър и Павел“, известна само като „Свети Петър“ или по името на върха „Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Петар“, „Свети Илија“), е православна църква на връх Каймакчалан, в землището на Скочивир, Северна Македония. Част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
След ожесточената битка при Каймакчалан, състояла се между 12 септември и 3 октомври 1916 година, овладелите върха сръбски войски започват да строят паметник на многобройните загинали сръбски войници. В 1928 година паметникът е превърнат в църква-костница, посветена на Свети Петър.[1]
Мемориалният комплекс на Каймакчалан, най-високият връх на планината Нидже, се състои от гробна крипта, мемориален параклис, камбанария, църковна зала, гранична стража – наблюдателна кула и болница. Гробната крипта на Мемориалния комплекс се състои от ограден саркофаг без декоративни елементи, отделен от останалата част на комплекса с проста бетонна ограда и метален парапет. Там се съхраняват посмъртните останки на загиналите войници, а върху мемориалните плочи на саркофазите има надписи.[1]
На малко плато, в непосредствена близост до криптната гробница, се намира мемориален параклис с проста конструкция и редуцирани форми. Многостранният купол на параклиса, във формата на шип, завършва с метална топка, върху която е поставен кръст. Вътре в мемориалния параклис се намира мраморна урна за сърцето на швейцарския лекар и журналист на сръбска служба, отразявал сраженията на Солунския фронт Рудолф Арчибалд Райс, което е от 1928 година било съхранявано там според неговото завещание.[1] След присъединяването на Вардарска Македония към България по време на Втората световна война, сърцето на Райс изчезва, но урната е запазена.[2][3][4] Църковната сграда осигурява и подслон в случай на метеорологични бедствия, които са много чести в Каймакчалан.[1] Църквата е обявена за паметник на културата на Северна Македония.
Граничната стража – наблюдателната кула на Мемориалния комплекс, се състои от централна сграда със спомагателни съоръжения, в които са се разполагали граничарите на тогавашната югославско-гръцка граница. Те са били и охраната на целия Мемориален комплекс на Каймакчалан.[1]
Болницата, където е била оказвана първа помощ на ранени членове на сръбската армия, е отделна от останалата част на комплекса. Тя е построена на самия връх на Каймакчалан, на около два километра от другите съоръжения. Главен лекар в тази болница е бил д-р Рудолф Арчибалд Райс.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 У славу јунака // Одбрана. III (51). 1. новембар 2007. с. 41. (на сръбски)
- ↑ Битката кај Кајмакчалан // Срцето на Македонија. Архивиран от оригинала на 1 септември 2018. Посетен на 22 август 2017.
- ↑ На Кајмакчалан сите ги слават своите војници освен Македонците // МКД. Архивиран от оригинала на 14 ноември 2016. Посетен на 22 август 2017.
- ↑ Налегендата за д-р Рајс на Кајмакчалан // Вечер, 13 октомври 2006. Архивиран от оригинала на 22 август 2017. Посетен на 22 август 2017.
