Светла Коева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светла Коева
български езиковед
Родена
1961 г. (60 г.)

Образование Пловдивски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Пловдивски университет
Работила в Институт за български език при БАН

Светла Пенева Коева е българска езиковедка, доктор по филология (структурна, приложна и математическа лингвистика) и професор в Института за български език при БАН, където е ръководител на Секцията по компютърна лингвистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 юли 1961 г. в Чирпан. Основно и средно образование получава в Пловдив, където живее от 1967 г. Между 1979 и 1983 г. следва българска филология в Пловдивския университет. През 1986 г. става редовен докторант в Института за български език при БАН. През 1991 г. е избрана за научен сътрудник там. През 1990 г. защитава докторска дисертация на тема „Тематични отношения в текста“ с научен ръководител проф. Йордан Пенчев. През 1999 г. се хабилитира като старши научен сътрудник II степен.[1]

Била е председател на Българската асоциация по компютърна лингвистика и директор на Института за български език при БАН (2012 – 2020).

Чете лекционните курсове Увод в компютърната лингвистика и Съвременни лингвистични теории в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Синтаксис на българския език в Пловдивския университет „П. Хилендарски“.

Светла Коева е ръководителка на множество международни научни проекта, свързани с компютърната обработка на естествените езици.

Авторка е на пет книги, студии и статии, свързани с формалното описание на българския език на морфологично и синтактично равнище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кратка практическа граматика на българския език. София: Труд, 2001, 112 стр.
  • Справочник по български език за учениците от IV до VII клас. София: Макрос-2001, 2001, 64 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]