Светла Коева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светла Коева
български езиковед
Родена
1961 г. (57 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Пловдивски университет
Работила в Институт за български език при БАН

Светла Пенева Коева е българска езиковедка, доктор по филология (структурна, приложна и математическа лингвистика) и старши научен сътрудник II степен в Института за български език при БАН, където е ръководителка на Секцията по компютърна лингвистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 юли 1961 г. в Чирпан. Основно и средно образование получава в Пловдив, където живее от 1967 г. Между 1979 и 1983 г. следва българска филология в Пловдивския университет. През 1986 г. става редовен аспирант в Института за български език при БАН. През 1991 г. е избрана за научен сътрудник там. През 1990 г. защитава докторска дисертация на тема „Тематични отношения в текста“ с научен ръководител проф. Йордан Пенчев. През 1999 г. се хабилитира като старши научен сътрудник II степен.[1]

Била е председателка на Българската асоциация по компютърна лингвистика.

Чете лекционните курсове Увод в компютърната лингвистика и Съвременни лингвистични теории в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Синтаксис на българския език в Пловдивския университет „П. Хилендарски“.

През последните пет години Светла Коева е ръководителка на три международни научни проекта, свързани с компютърната обработка на естествените езици.

Авторка е на пет книги, студии и статии, свързани с формалното описание на българския език на морфологично и синтактично равнище.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]