Ида от Херцфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Св. Ида от Херцфелд)
Ида от Херцфелд
християнска Светица
Родена
788 г.
Починала
825 г. (37 г.)
Канонизация
Празник4 септември
Семейство
БащаКарломан I
МайкаГерберга
СъпругЕкберт
Ида от Херцфелд в Общомедия

Ида от Херцфелд (на немски: Ida von Herzfeld, Heilige Ida; * 770/775; † 4 септември 825) е християнска Светица, роднина на Карл Велики.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ида е вероятно дъщеря Карломан I (брат на Карл Велики) и съпругата му Герберга.

През 786 г. Ида се омъжва за Екберт (* 756; † сл. 811), граф на саксите, и заминава в имениео му във Вестфалия близо до днешен Оснабрюк. По пътя за там разпъва палатка на десния бряг на река Липе при Хирутвелдун (днес Херцфелд) и вечерта получава в съня си задача от един Ангел да построи църква на това място. Така тя става основателка на първата католическа община в Мюнстерланд. Пътуването става по време на 30-годишната война между сакси и франки. Ида покровителства тогава саксите.

През 811 г. съпругът ѝ умира и е погребан в южната страна на църквата. До гроба тя построява портик, в който живее след това и се моли. Два пъти на ден тя дава храна на нуждаещите се. Наричана е „Майка на бедните“.

Ида умира на 4 септември 825 г. Портикът с нейния гроб става първото място за поклонение и молитви на Вестфалия (в диоцеза Мюнстер). Особено ѝ се покланят бременните. След 155 години на 26 ноември 980 г. владиката Додо от Мюнстер полага костите на Ида в олтара и тя става светица. Саркофагът и остатъци от старата църква се виждат в новата църква „St. Ida Herzfeld“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ида и Екберт имат четири деца:

  • Кобо Старши (* 800), граф във Вестфалия (825 – 850)
  • Варин, игумен на Корвей
  • Ида Младша, втора съпруга на граф Азиг (Езико) от 839 и 842 в сакския Хесенгау и дава името на Езиконите
  • вероятно и на Адила, омъжена за Буничо и след смъртта му игуменка в Херфорд

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eduard Hlawitschka: „Zur Herkunft der Liudolfinger und zu einigen Corveyer Geschichtsquellen“, Rheinische Vierteljahrsblätter, 38, 1974, Seiten 92 ff. [147 ff.].
  • Franz Josef Jakobi: „Zur Frage der Nachkommen der heiligen Ida und der Neuorientierung des sächsischen Adels in der Karolingerzeit.“ In: Géza Jászai (Hrsg.), Heilige Ida von Herzfeld 980 – 1980, Festschrift zur tausendjährigen Wiederkehr der Heiligsprechung der heiligen Ida von Herzfeld, Münster 1980, S. 53 ff

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]