Северен мишелов
Северен мишелов | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Pontoppidan, 1763) | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Северен мишелов в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Северният мишелов, също Гащат мишелов (Buteo lagopus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).[2]
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото му е 55 см, размахът на крилете 145 см и тежи 1200 г. Може да се сбърка с обикновения мишелов. Понякога стои неподвижно във въздуха, подобно на керкенезите.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Обитава тундра и степи.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Прелетни птици, в България зимува. Храни се предимно с дребни бозайници и друга подобна по размери плячка.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и по-рядко на дърветата. Обикновено използва гнездото от предишната година. То е солидно, построено от клони и застлано с гъста суха трева. Снася 2-7 бели изпъстрени със светлокафяви петънца яйца, които мътят и двамата родители в продължение на около 28-30 дни. В първите 14 дни, само майката храни малките. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 35-дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
На територията на България е защитен от закона вид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Buteo lagopus (Pontoppidan, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Buteo lagopus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2013. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)