Северняшки ансамбъл „Иван Вълев“
| Северняшки ансамбъл за народни песни и танци "Иван Вълев" | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| От | България |
| Създаване | 1959 |
| Стил | Фолклор |
| Активност | 1959 - |
| Направление | Сценичен музикален и танцов фолклор |
| Уебсайт | https://www.severniashki-ansambal.com/ |
Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ е професионален фолклорен ансамбъл в град Плевен, България. Състои от 3 звена: танцов състав, хоров състав и оркестър.[1] Към 2024 година главен художествен ръководител е Красимир Кондов, а директор е Данаил Цолов. Финансиран е от община Плевен.От 2011 година ансамбълът носи името на "Иван Вълев".
История
[редактиране | редактиране на кода]Северняшкият ансамбъл е основан през 1959 година като окръжен представителен битов ансамбъл към читалище „Георги Димитров“ (днес „Съгласие“). На извънредно заседание на ръководството към читалището с протокол 112 от 20 ноември се назначават:
- Гл.худ.рък.: Стоян Свиларов
- Пом.рък.на хора: Васил Карагьозов
- Пом.рък.на орк.: Матей Велчев
- Рък.танц.съст.: Иван Стоев
- Пом.рък.танц. съст.: Иван Иванов - Манги
- Корепетитор: Денчо Генов
- Администратор: Тодор Минев
Иван Вълев
От 17 август 1961 година читалищното ръководство освобождава Стоян Свинаров от длъжността на главен художествен ръководител. На негово място, считано от 1 септември, е назначен Маестро Иван Вълев[1][2], който издига ансамбъла и го ръководи в продължение на 30 години.
Годините 1959 - 1970 са период на създаване, развитие и утвърждаване. Това е най-трудният, но същевременно и най-интересният етап, в който един битов колектив се превръща в ансамбъл.[3]
През 1971 година Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци получава своя професионален статут. Още с първата си премиера през 1972 година ансамбълът застава сигурно в редицата на водещите професионални ансамбли.[4]
От 2021 след конкурс за директор е назначен Данаил Цолов. [5]Към 2024 ансамбълът се ръководи от следния състав:
- Директор: Данаил Цолов
- Гл.худ.рък.: Красимир Кондов
- Диригент на хора: Анелия Макавеева
- Диригент на оркестъра: Николай Борисов
- Хореограф: Мартин Мочков
- Помощник-хореографи: Мирослав Лазаров и Петя Стефанова
- Гардероб: Нели Шопова
През 2024 Северняшкият ансамбъл празнува своята 65 годишнина.
Репертоар
[редактиране | редактиране на кода]Репертоарът на Северняшкия ансамбъл е изключително богат и концентриран основно върху традиционните песни, музика и танци на Северна България. Въпреки това програмите са разнообразни като представят по обработен начин изкуствата на отделните региони в северната част на страната.
За репертоара на ансамбъла са допринесли редица хореографи и композитори, най-отличаващите от които са: Гето Ценковски, Живко Петров, Илиана Михова, Димитър Димитров, Методи Кутев, Георги Хинов, Тодор Бекирски, Тодор Карапчански, Даниела Нушкова, Христо Иванов; Иван Вълев, Ангел Шопов, акад. Николай Кауфман, проф. Кирил Стефанов, Петър Льондев, Стефан Драгостинов, Красимир Кондов, Веселин Личев, Янко Желязков, Анастас Наумов и др.
Танцов състав
Успехът на хореографските композиции се дължи както на майсторството на изпълнителите, така и на стилния усет на хореографите към запазване на традиционните белези на народните танци. Емблематични музикално-танцови постановки за ансамбъла и до днес са “Музикално-танцови картини от Видинско” (хор.: Г. Ценковски; муз.: Ив. Вълев), “По Гергьовден” (хор.: Д. Димитров; муз.: Ив. Вълев), “На север от Балкана” (хор.: Т. Бекирски; муз.: Г. Андреев), “Лазарски импресии” (хор.: Г. Ценковски; муз. акад. Н. Кауфман), “Шопска сюита” (хор.: М. Дикова; муз.: Г. Андреев) и др.
Северняшкият ансамбъл остава единствения професионален фолклорен ансамбъл в България, в чийто репертоар съществува постановка, изработена върху основа на народните песни и танци на банатските българи ("Банатски празник"; хор.: Т. Бекирски, муз.: акад. Н. Кауфман).
Хоров състав
Хорът на Северняшкия ансамбъл пее и танцува в повечето масови композиции. В репертоара на звеното има изключително голям брой песни, като поне 100 са а капелни. Отличителни за Северняшкия ансамбъл в продължение на повече от 50 години са песните “Тъкала ли си, момина мале” и “Прочула се Неранза” по обработка на Маестро Иван Вълев.
Спектакли
[редактиране | редактиране на кода]"Мизия – огнище българско"
На 1 и 2 юли 1988г. Северняшкият ансамбъл изнася премиерния концерт “Мизия – огнище българско” по сценография на Васил Доков. В новата програма има три основни музикално-танцови постановки: “Музикално-танцови картини от Видинско” (хор.: Г. Ценковски, муз.: Ив. Вълев), “Песни и танци от поречието на река Вит” (хор.: Г. Хинов; муз.: Ив. Вълев) и “Банатски празник” (хор.: Т. Бекирски; муз.: акад. Н. Кауфман).
Спектакълът бива представен и в НДК на Декемврийските музикални вечери – София ’88, организиран от Съюза на музикалните дейци в България.
"Сред вода и светлина – Кристален извор"
На 5 юли 2004 година под ръководството на Лилия Тошева в Плевен е представен нов концерт-спектакъл, посветен на 45 годишнината на Северняшкия ансамбъл. Специално за спектакъла са създадени нови танцови постановки: “Пролетни игри” (хор.: Ил. Михова, муз.: Г. Андреев) и “Беломорски танци” (хор.: Ив. Иванов, муз.: Г. Андреев).
През 2005 година спектакълът е представен в зала 2 на НДК.
Международни изяви
[редактиране | редактиране на кода]Само за последните 3 години Северняшкият ансамбъл осъществява доста концертна на дейност в чужбина.
Швейцария - 2022
През юли 2022 година, по покана на Главния изпълнителен директор на Световния фестивал на военните оркестри „Basel Tattoo“ Ерик Джулиард, танцовият състав на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ придружи Гвардейския представителен духов оркестър към Националната гвардейска част на сцена в Конфедерация Швейцария.
Българското гостуване във фестивала „Basel Tattoo 2022“ е първото такова за страната, като Северняшкият ансамбъл е третият професионален фолклорен ансамбъл в света след руския „Игор Моисеев“ и мексиканския „Tenochtitlan“, който бива поканен лично от директора Ерик Джулиард
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-05-06. Посетен на 2023-05-06.
- ↑ https://www.severniashki-ansambal.com/za-nas/
- ↑ Макавеева, Анелия. 60 години Северняшки ансамбъл за народни песни и танци "Иван Вълев" - Плевен. 2019, МЕДИАТЕХ ЕООД, 2019. ISBN 978-619-207-185-1.
- ↑ Качулев, Иван. Премиерен концерт на Северняшкия ансамбъл // сп. "Читалище" кн.11. 1972.
- ↑ Дочева, Даниела. Данаил Цолов спечели конкурса за директор на Северняшкия ансамбъл
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
