Сен-Луи (Сенегал)
| Сен-Луи Saint-Louis | |
|---|---|
.JPG) | |
  Сен-Луи | |
| Страна |  Сенегал |
| Регион | Сен-Луи |
| Департамент | Сен-Луи |
| Надм. височина | 22 m |
| Население | 176 000 души (2005) |
| Кмет | Мансур Фай |
| Основаване | 1659 г. |
| Официален сайт | www.saintlouisdusenegal.com |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| В регистъра | Island of Saint-Louis |
| Тип | културно |
| Критерии | ii, iv |
| Вписване | 2000 (24-та сесия) |
| Сен-Луи в Общомедия | |
Сен-Луи (на френски: Saint Louis) е град и столица на област Сен-Луи в Сенегал. Намира се в северозападната част на страната, близо до устието на река Сенегал и на 320 km северно от столицата Дакар. Населението му към 2005 г. възлиза на 176 000 души. Сен-Луи е столица на френската колония Сенегал от 1673 до 1902 г., както и на Френска Западна Африка от 1895 до 1902 г., когато столицата е преместена в Дакар. От 1920 до 1957 г. служи като столица и на съседната колония Мавритания.
История[редактиране | редактиране на кода]
Волофско селище, намиращо се на днешната територия на града, датира от около 1450 г. и служи като отправна точка за мюсюлманските поклонници, пътуващи към Мека.[1] Португалски, холандски и английски търговски посещават района през следващите два века, но първото колониално укрепление е издигнато от Франция през 1639 г. на остров, намиращ се на 25 km от сегашното селище.[2] Поради честите наводнения, обаче, крепостта е преместена на днешното място на града през 1659 г.[2][3] По това време, съседният остров е необитаем, тъй като местните жители вярват, че той е обитаван от духове.[2] Местният вожд позволява на французите да се заселят на острова в замяна на годишен данък от три сини дрехи, червени дрехи, седем дълги железни парчета и 10 пинти плодово бренди.[2]
Укреплението позволява на фабриката си да командва чуждестранната търговия по река Сенегал. Изнасят се роби, кожи, пчелен восък, амбра и гума арабика. По време на Седемгодишната война британски войски завземат Сенегал през 1758 г. През февруари 1779 г. френски войски отвоюват обратно града. Към края на 18 век Сен-Луи има около 5000 жители, без да се броят робите в транзит. Градът се превръща във водещ градски център в Субсахарска Африка.[4]
В периода 1659 – 1779 г. девет компании една след друга администрират Сен-Луи. В града се създава характерна градска култура на елегантност, забавление и популярни фестивали.
Луи Федерб, който става губернатор на Сенегалската колония през 1854 г., допринася много за развитието и модернизацията на Сен-Луи. Неговите мащабни проекти включват построяването на мостове, осигуряването на прясна питейна вода и построяването на телеграфна линия до Дакар.[5] През 1895 г. Сен-Луи става столица на Френска Западна Африка, но губи статута си през 1902 г. в полза на Дакар. Така богатството на града започва да намалява, докато това на Дакар нараства.
Достъпът до пристанището на града става все по-неудобен, а разпространяването на параходите и завършването на железопътната линия до Дакар през 1885 г. означава, че търговията с вътрешността на страната вече не се нуждае от пристанището. Въпреки сравнително малобройното си население, Сен-Луи доминира в сенегалския политически живот през 19 век и началото на 20 век.
След като Сенегал става независима държава, а Дакар става нейна столица, Сен-Луи изпада в състояние на летаргия. С тръгването на френското население и военни части, много от магазините и компаниите в града затварят врати.[4] Това води до безработица и по-малко инвестиции в икономическите дейности на града, което довежда до икономически упадък.
През 2000 г. градът е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сен-Луи е разположен в северозападната част на Сенегал, близо до границата с Мавритания, макар най-близкият граничен пункт да е при Росо на 100 km срещу течението на река Сенегал.
Сърцето на стария колониален град се намира на тесен остров в реката, дълъг 2 km и широк 400 m. Континенталната част на града се намира източно от реката и е обградена от солени тресавища, които се захранват от преливането на реката през влажния сезон. През сухия сезон са възможни пясъчни бури.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Сен-Луи е горещ пустинен. Има само два сезона: влажен от юни до октомври и сух от ноември до май. Проучване от 2011 г. описва Сен-Луи като африканският град, който е най-застрашен от покачващото се ниво на световния океан.[6]
 Климатични данни за Сен-Луи 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 38 | 41 | 42 | 45 | 43 | 44 | 38 | 38 | 41 | 42 | 41 | 40 | 45 |
| Средни максимални температури (°C) | 30,5 | 32,2 | 32,7 | 31,7 | 30,3 | 30,4 | 30,7 | 31,5 | 32,3 | 33,7 | 33,4 | 31,0 | 31,7 |
| Средни минимални температури (°C) | 15,2 | 16,5 | 17,4 | 18,0 | 19,4 | 22,4 | 24,4 | 25,0 | 25,1 | 23,5 | 19,5 | 16,4 | 20,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | 7 | 7 | 13 | 10 | 12 | 17 | 18 | 20 | 18 | 10 | 8 | 11 | 7 |
| Средни месечни валежи (mm) | 1,5 | 1,9 | 0,2 | 0 | 0,1 | 6,8 | 40,2 | 94,3 | 92,3 | 23,0 | 0,3 | 0,7 | 261,3 |
| Средно количество слънчеви часове | 241.8 | 238.0 | 275.9 | 285.0 | 282.1 | 222.0 | 244.9 | 248.0 | 228.0 | 260.4 | 246.0 | 232.5 | 3004.6 |
| Източник: NOAA[7] | |||||||||||||
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
След признаването на културното богатство на града от ЮНЕСКО, основен отрасъл в града става туризма. Освен това, той е търговски и промишлен център за производство на захар. Развити са селското стопанство и риболовът. Всяка от икономическите дейности се развива от определена етническа група.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Diop, Cheikh. International Journal of Engineering Works. Т. Vol. 4, No. 6. Kambohwell, 2017. с. 108–113..
- ↑ а б в г Dofo Kow: History Matters. // 12 февруари 2012.
- ↑ Saint-Louis. // Encyclopædia Britannica, 5 декември 2014. Посетен на 10 февруари 2020.
- ↑ а б UNESCO World Heritage Centre. Island of Saint-Louis – UNESCO World Heritage Centre. // Whc.unesco.org. Посетен на 29 септември 2013.
- ↑ CYBER PROD. Saint-Louis du Sénégal ! Bonnes adresses, petites annonces et infos pratiques. St-Louis Senegal. // saintlouisdusenegal.com. Посетен на 11 февруари 2014.
- ↑ Earth Reporters: My City and Your City – OpenLearn – Open University. // Open.edu. Посетен на 1 януари 2013.
- ↑ Saint-Louis Climate Normals 1961 – 1990. // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 29 декември 2012.