Сен Жермен (граф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Граф Сен Жермен
авантюрист, окултист
Граф Сен Жермен
Роден
Починал
Професия пътешественик, дипломат, знахар, изобретател, алхимик, пианист, цигулар
Граф Сен Жермен в Общомедия

Граф Сен Жермен, (на френски: Comte de Saint-Germain, роден през 1712 г. - починал на 27 февруари 1784 г.), известен като Необикновения мъж, е описван като авантюрист, пътешественик, дипломат, знахар, изобретател, алхимик, пианист, цигулар и любител композитор. Той се издигнал в европейското висше общество в средата на 18 в. и от тогава различни учени го свързват с мистицизъм, окултизъм, тайни общества и различни конспиративни теории.

Aнглийската историчка Елизабет Бътлър обръща внимание, че много от легендарните 'сведения' за Сен Гермен повтарят един стереотип — този за чудотвореца, към който спадат и редица други образи[1]. При това обстоятелство е разбираемо, че той вдъхновява множество литературни трактовки, като същевременно се оказва неподатлив на опровержения. Писателят Бълуър-Литон е използвал митичния прототип за герой в своя роман Занони, а в последствие от там Елена Блаватска произвежда своя 'махатма'[2].

Легендарният образ[редактиране | редактиране на кода]

За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер - циник, който трудно се впечатлявал, го нарича „мъжа, който знае всичко и никога не умира!".

Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най-малко 200 г., без външния му вид да се промени. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Смята се, че е имал повече от 80 псевдонима.

Писателят Ян ван Хелсинг пише в своята книга "Не пипай тази книга" за живота и хората, които са срещали Сен Жермен. Според него графът е пътешественик из времето, също така владеел неестествени сили и можел да се подмладява. В своите думи графът казва, че пътувал във времето и случайно попадал в далечни страни и се срещал с всякакви хора, като столетници от Хималайските планини, индийски пророци и алхимисти.

Годините на раждането и смъртта му са спорни.

Немската писателка Керстин Гир пише за него в поредицата от книги "Скъпоценни камъни", където го представя за един от 12-те хора, които могат да пътуват във времето. В книгата, Графът е изобретил специална машина за пътуване във времето, наречена "хронограф".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бътлър Е.М., Митът за Мага, София: Лик, 2001, вж. Въведение, с. 11-21; глава 3.2 (с.238-74) е посветена на Графа
  2. пак там с.274