Серпентиненият танц на Анабел

Серпентиненият танц на Анабел
	Серпентиненият танц на Анабел
Annabelle Serpentine Dance
Режисьори	Уилям Кенеди Диксън; Уилям Хейс
Продуценти	Уилям Хейс
В ролите	Анабел Мур
Оператор	Уилям Хейс
Филмово студио	Едисън Манюфакчъринг Къмпъни
Разпространител	Едисън Манюфакчъринг Къмпъни
Жанр	късометражен; документален
Премиера	1895
Времетраене	45 секунди
Страна	САЩ
Език	ням филм
Цветност	цветен (ръчно оцветен)
Външни препратки
	IMDb
	Серпентиненият танц на Анабел в Общомедия

„Серпентиненият танц на Анабел“ (на английски: Annabelle Serpentine Dance) е американски късометражен документален ням филм от 1895 година на режисьорите Уилям Кенеди Диксън и Уилям Хейс с участието на бродуейската танцьорка Анабел Мур. Филмът е заснет в студиото Блек Мария при лабораториите на Томас Едисън в Ню Джърси първоначално като черно-бял, а впоследствие е ръчно оцветен, кадър по кадър, което му придава по-голям колорит.

Сюжет

Анабел Мур танцува пред камерата, облечена в дълга и ефирна рокля. На гърба ѝ са закачени крила на пеперуда, а в косата ѝ са вплетени тези на Меркурий. Усмихвайки се, тя размахва ръце и рита с крака във въздуха, след което се завърта около себе си. На заден план се вижда втора танцьорка, облечена в дълга рокля и държаща пръчки в двете си ръце. Ефирните ръкави на роклята ѝ, спускащи се над ръцете, докато размахва пръчките, придават още по-голям ефект на сцената.

В ролите

Анабел Мур

Вижте също

Външни препратки

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Annabelle Serpentine Dance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.