Сярска пехотна бригада
Сярската пехотна бригада е българско военно съединение, действало в състава на българската армия в навечерието и по време на Междусъюзническата война.
История[редактиране | редактиране на кода]
Сформирана е в Сер предимно от местни наборници през април 1913 г. В състава ѝ влизат 67-и и 68-и пехотен полк, 3-ти пехотен дивизион, 3-ти конен дивизион, отделение от 7-и нескорострелен артилерийски полк и други части – всичко около 8500 души.[1]
Получава задача да охранява участъка от Сер до Кавала.[2][3] През май води успешен бой с гърците при Ангиста.[4]
След избухването на войната между съюзниците бригадата е съсредоточена в централния участък на българо-гръцкия фронт и взема участие в сраженията при Кукуш, Рупел и Кресна.[5] Слабо обучена и слабо мотивирана, значителна част от състава ѝ отказва да се бие или дезертира още след Кукушката битка (21 юни 1913).[6] За две седмици бойни действия, до 1 юли, числеността на бригадата намалява до 3000 войници.[7]
Демобилизирана е през април 1913 г., а през август – няколко дни след Букурещкия мирен договор, е разформирована в Пазарджик, като съставът ѝ е преведен за формиране на 10-а сборна дивизия.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Войната между България и другите балкански държави. Том I. (Министерство на войната. Военно-историческа комисия) София, Държавна печатница, 1941, стр. 161
- ↑ а б Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 150.
- ↑ ДВИА, ф. 338Д
- ↑ Иванов, Н. Балканската война 1912 – 1913 г. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 г. София, Печатница на Армейския военноиздателски фонд, 1925., стр. 16 – 17
- ↑ Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 150 – 152, 162 – 163
- ↑ Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, 1922, стр. 30, 79 – 80, 87; Иванов 1925, стр. 119
- ↑ Иванов 1925, стр. 171 – 172
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
