Гъжва (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сеслерия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гъжва
Sesleria caerulea (гълъбова гъжва)
Sesleria caerulea (гълъбова гъжва)
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Житноцветни (Poales)
семейство:Житни (Poaceae)
подсемейство:Pooideae
род:Гъжва (Sesleria)
Научно наименование
Scopoli
Гъжва в Общомедия
[ редактиране ]

Гъ̀жвата (Sesleria) е род тревисти многогодишни растения от семейство Житни. Разпространени са в западна Евразия и северна Африка: от Испания на запад до Кавказ и Иран на изток, и от Исландия на север до Либия и Ливан на юг. Най-високо видово разнообразие е налице на Балканския полуостров, и донякъде в Италия.

Типична за гъжвите е полиплоидността: с изключение на няколко диплоидни (2x) вида, повечето видове се характеризират с тетраплоидност (4x), като също често се среща октоплоидност (8x), а додекаплоидността (12x) е засвидетелствана, макар и рядко.[1]

Този род съдържа около 30 вида,[2] 15 от които се срещат в България:

  • S. alba – източна/югоизточна Европа и западна Азия;[3] в България е разпространена в южното Черноморие и Странджа.[4]
  • S. argentea (синя гъжва)[5] – южна Европа и северна Африка,[6] като в България е засвидетелствана по южното Черноморие.[4]
  • S. autumnalis – югоизточна Европа и Кавказ;[7] в България се среща по южното Черноморие.[4]
  • S. bielziiКарпатите и Балканския полуостров; в България расте над 1000 м надморска височина в Стара Планина, Витоша и Рила.[4]
  • S. caerulea (гълъбова гъжва)[8] – разпространена в голяма част от Европа;[9] в България расте по варовити скалисти пасища[8] в централна и западна Стара планина, западна Средна гора, Тунджанската равнина и средните Родопи.[4]
  • S. coerulans (гълъбовосиня гъжва) – Карпатите и Балканския полуостров; в България расте по скалисти места в западна и централна Стара планина, Витошкия район, Рила, Пирин и планините по границата със Северна Македония.[8][4][10]
  • S. comosa (качулата или (високо)планинска гъжва),[11] – Балкански полуостров; в България разпространена по силикатни пасища и каменисти склонове във всички високи планини.[8][4][12]
  • S. filifolia[13] – Балкански полуостров; в България се среща между 500 и 800 м надморска височина в западна и централна Стара планина.[4]
  • S. korabensis – Балкански полуостров; в България: над 1500 м надм. вис. в Пирин и Славянка.[4][14]
  • S. latifolia (широколистна гъжва) – по сухи каменисти склонове на Балканския полуостров и из цяла България.[4][8][15]
  • S. rhodopaea (родопска гъжва) – български ендемит, за първи път описан през 2012 г; представен единствено в средните Родопи.[16][4]
  • S. rigida (твърда гъжва) – Балкански полуостров и Карпатски район; расте по сухи каменисти места, обичайно на варовит терен; в България е представена в Стара планина, Предбалкана, Средна гора, Краище, районът около София и Витоша, планините по границата със Северна Македония, Пирин и средните Родопи.[4][8][17]
  • S. robusta – югоизточна Европа; в България се среща над 1000 м надм. вис. в западна Стара планина, западна Средна гора и Славянка.[4][18]
  • S. tenuifolia – югоизточна Европа[19] и Италия;[20] в България се среща в Краище и в Софийския район.[4]
  • S. uliginosa[21] – централна Европа; в България се среща в Тунджанската равнина.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuzmanović et al.. Phylogenetic relationships in Seslerieae (Poaceae) including resurrection of Psilathera and Sesleriella, two monotypic genera endemic to the Alps. // TAXON 66. 2017. DOI:10.12705/666.5. с. 1349-1370.
  2. Sesleria Scop.. // World Flora Online. Посетен на 9 август 2021.
  3. Sesleria alba. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п Асьов, Б., Петрова, А.. Конспект на висшата флора на България : Хорология и флорни елементи. 4 изд. София, Българска Фондация Биоразнообразие, 2012. с. 381–383.
  5. Ахтаров, Б.. Материали за български ботаничен речник. София, 1939. с. 280.
  6. Sesleria argentea. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
  7. Sesleria autumnalis. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
  8. а б в г д е Флора на НР България. Т. I. София, БАН, 1963. с. 338–43.
  9. Sesleria caerulea. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
  10. Sesleria coerulans. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
  11. Във Флора на НР България е зададена като S. phleoides var. comosa – високопланинска гъжва.
    В този речник на БАН (архивна връзка) S. comosa e назована като планинска гъжва.
    S. comosa е спомената като тимотейкова гъжва на с. 172 от тази книга (ISBN: 9786197220018).
    В не малко източници, S. comosa е назована качулата гъжва (пример).
    World Flora Online брои S. comosa за отделен вид от S. phleoides (7 август 2021).
  12. Sesleria comosa. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
  13. В World Flora Online и GrassBase е зададена като синоним на S. rigida, но в проучването на Kuzmanović et al. е третирана като отделен вид.
  14. Sesleria korabensis. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
  15. Sesleria latifolia. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
  16. Tashev, Alexander и др. Sesleria rhodopaea Tashev & Dimitrov (Poaceae) sp. nova–A new graminean from Bulgaria. // Comptes rendus de l’Académie bulgare des Sciences 65. 2012. с. 169-172.
  17. Sesleria rigida. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
  18. Sesleria robusta. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
  19. Sesleria tenuifolia. // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 11 август 2021.
  20. Genere Sesleria – Flora Italiana. // Посетен на 11 август 2021.
  21. В World Flora Online и GrassBase е зададена като синоним на S. caerulea, но в проучването на Kuzmanović et al. е третирана като отделен вид.