Сестиери на Венеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сестиерите на Венеция (на италиански: sestiere – сестиѐре, т.е. [една] шеста/шестина) са 6 административно-териториални единици в историческата централна част на Венеция.

Градското разделение на сестиери води началото си от ХІІ век [1]. Номерацията на домовете е уникална за всяка отделна сестиера и достига до четирицифрени номера (в Кастело например – до 7000). Тази особеност на системата за домова номерация, наред с естествената сложност на венецианската пътна мрежа, понякога води до случаи, когато домове, намиращи се близо един до друг, имат съвсем различни номера.

Sestieri di Venezia.svg
Сестиерите на Венеция:

    Канареджо
    Кастело
    Дорсодуро
    Санта Кроче
    Сан Марко
    Сан Поло

Сестиери във Венеция (център и др.)[редактиране | редактиране на кода]

Централният Голям канал (Канал Гранде), извиващ се S-образно, разделя сестиерите в центъра на Венеция по 3 от всяка страна. Техните имена са:

Тези подразделения не са единствените в града. Островчетата западно от продълговатия южен о-в Джудека спадат към „Дорсодуро“, о. Сан Джорджо Маджоре (източно от Джудека) – към „Сан Марко“, а о. Сан Микеле (на който са местните гробища) – към „Кастело“.

Подобно се подразделят на сестиери 2 големи острова във Венецианската лагуна – Бурано (на 7 км източно от центъра) и Пелестрина (южно от центъра), които имат съответно 5 и 4 сестиери.

Сестиери на Венецианската република[редактиране | редактиране на кода]

Сестиери и столицата Кандия на о. Крит под венецианска власт

Отдавна подобно разделение е обмислено в състава на някои магистратури, като например тази на 6-те съветници на дожите – на всеки от тях се е падала сестиера. Задачата им да ги наглеждат след време е възложена на чиновници, наричани каписестиери (capisestieri – глави на сестиери) с цел да докладват на правителството самоличността и поведението на живеещите в дадения квартал.

Знак на гондола

Разделението на сестиери е разширено и в териториите под контрол на Венецианската република. Например територията на остров Крит под венецианска власт е разделена подобно на 6 сестиери с имена, свързани с венецианските сестиери.

Сестиерни знаци по гондолите[редактиране | редактиране на кода]

Сестиерите на Венеция са означени на гондолите чрез 6 предни зъбеца на така нареченото „феро да гондола“ (ferro da gondola – желязо на гондолата) или „феро ди пруа“ (ferro di prua – желязо на носа), или също долфин (dolfin – делфин), наред със заден зъбец, олицетворяващ продълговатия страничен остров Джудека, и S-образен зъбец, минаващ по средата и пресъздаващ формата на Канал Гранде. Издадената горна част на носа представлява басейна пред площада „Сан Марко“ и шапката, носена от дожите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bertrand, Gilles. Histoire du carnaval de Venise, XIe-XXIe siècle. Pygmalion, 2013. с. 327.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sestiere (Venezia)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.