Сиваш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сиваш
Sivash, Ukraine.jpg
Black Sea relief location map.svg
46.0833° с. ш. 34.3333° и. д.
Координати 46°07′ с. ш. 34°22′ з. д. / 46.116667° с. ш. 34.366667° з. д.
Дължина 200 km
Ширина 2 – 35 km
Площ 2560 km²
Сиваш в Общомедия

Сива́ш или Гнило море (на украински: Сиваш, Гниле Море, на кримскотатарски: Sıvaş, Çürük Deñiz, Съваш, Чюрюк Дениз) е залив в западната част на Азовско море.

Отделя полуостров Крим от съседната континентална част. През него преминава границата между Република Крим и Херсонска област в Украйна. Името Сиваш в превод от кримскотатарски език означава кал, мръсотия.

Спътникова снимка на залива: отляво е Черно море

География[редактиране | редактиране на кода]

Централната част на Сиваш

Сиваш е отделен от Азовско море посредством дълга пясъчна коса, наречена Арабатска стрелка. Съединява се посредством два пролива. Северният е Генически пролив, а южно от него е и вторият пролив Промоин. В най-западната част заливът мие бреговете на Перекопския провлак, който пък го отделя от Черно море. Тесният Чонгарски пролив разделя Сиваш на източна и западна части. Състои се от 11 по-малки солени и силно солени заливчета. Дължината му е около 200 километра, а ширината едва от 2до 35 километра.

Площта на залива е около 2560 км². Той е изключително плитък. Най-голямата му дълбочина е около 3 метра, но средната му дълбочина е едва 0,5 – 1,0 метра. В летните месеци водата силно се нагрява и отделя миризма на гнило. Поради тази причина често се нарича и Гнило море. Поради интензивното изпарение водата в залива е с висока соленост. Около 100 км² от общата площ на залива се пада на островчета, а още 560 км² представляват участъци, които периодично са покрити с вода.

Водния приток се подхранва от водите на Азовско море и в много слаба степен от реките и потоците вливащи се в него. Бреговете му са ниски, плоски и блатисти. През лятото се покриват с ивици от сол.

Дъното е покрито със слой кал с дебелина около 5 метра. Солеността варира от 22 ‰ на север до 87 ‰ на юг. Водите на залива са богати на хлорни съединения, натрий, магнезиев бромид, магнезиев сулфат и други соли.

Общите запаси от сол представляват около 200 млн.тона. По бреговете на залива са построени заводи за добив на сол, минерални соли и производство на фосфатни торове.

Най-западната част на залива прилежаща към Перекопския провлак е отделена от Сиваш с дамба и се трансформира в гигантски септичен резервоар на химически отпадъци заедно с няколко езера от провлака.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Водите на залива могат да придобият червеникав отенък, който се дължи на устойчивите на сол микроводорасли Dunaliella salina[1] .

Източните части са с по-ниска соленост и са подходящи за развитието на тръстикови и други влаголюбиви растения[2].

Големите острови в централната част на Сиваш са покрити със степна растителност като коило, лалета, пелин, салвия, Гребеновиден житняк (Agropyron cristatum), власатка[2].

Бреговете на залива са обрасли от соленоустойчиви растения като солянка (Salicornia), Димитровче (род) (Tripolium), живовляк, гърлица, лобода[2].

На территорията на Херсонска област в северната част от акваторията на залива и на коса Бирючий остров в западната част на Азовско море на площ от 52 154 хектара е разположен Азово-Сивашкият национален природен парк (Азово-Сиваський національний природный парк), създаден на 25 февруари 1993 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]