Сиво-жълта манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сиво-жълта манатарка
2010-06-20 Hemileccinum impolitum crop.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Манатаркови (Boletaceae)
род:Hemileccinum
вид:Сиво-жълта манатарка (H. impolitum)
Научно наименование
Šutara, 2008 г.
Синоними
  • Boletus impolitus Fr., 1838 г.
Сиво-жълта манатарка в Общомедия
редактиране
Сиво-жълта манатарка (отдолу)
Сушена маса

Сиво-жълтата манатарка (Boletus impolitus, Hemileccinum impolitum) е вид гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Този вид манатарка е известна като:

  • „Сиво-жълта манатарка“ (български) – заради специфичната си окраска
  • Iodine bolete (английски)
  • Bolet dépoli (френски)
  • Fahler Röhrling (немски)
  • Полубелый гриб, Боровик светлый (руски)

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапка[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално полукълбовидна, по-късно изпъкнала до плоско-изпъкнала. Сивкава, сивкаво-охрена или бледокафява, не променя цвета си при одраскване. Повърхността е суха, обикновено гладка или фино напрашена. До 15 cm в диаметър.[1]

Тръбички[редактиране | редактиране на кода]

Бледожълти до жълти с маслиненозеленикав тон, не променят цвета си. Порите са с цвета на тръбичките и не променят цвета си при одраскване.

Пънче[редактиране | редактиране на кода]

Цилиндрично, бухалковидно или издуто. Кремаво или бледожълто до жълто, под тръбичките често с червеникава или ръждива ивица, понякога жълто-оранжево до червено в основата. Покрито с разпръснати гранулки (зрънца) с цвета на пънчето или по-тъмни. Не променя цвета си при одраскване.

Месо[редактиране | редактиране на кода]

При млади плодни тела бледолимоненожълто, по-късно белезникаво, но бледожълто под кожицата на пънчето. Не променя цвета си при излагане на въздух. Миризмата при младите плодни тела е по-скоро неопределена, по-късно е на йод. Няма особен вкус.

Спори[редактиране | редактиране на кода]

Спорите са с размери 10 – 16 × 4 – 6 μm.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в широколистните гори. Образува микориза с дъбове (Quercus) и други широколистни дървета. Видът е широко разпространен в Европа, по-често на юг, като отсъства в крайния север.

Двойници[редактиране | редактиране на кода]

Сходен вид е габъровата манатарка (Hemileccinum depilatum). Този вид се разпознава по набръчканата повърхност на шапката и микоризата с габър (Carpinus) или воден габър (Ostrya).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-3304-42374
  • Нашите гъби, Цв. Хинкова, М. Друмева, Г. Стойчев, В. Чалъков, 1986, Земиздат
  • The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
  • Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
  • Champignons de France et d’Europe Occidentale, Marcel Bon, 2004, Flammarion ISBN 2082013219