Симеон Ханъмов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Ханъмов
български офицер
Роден: 21 септември 1921 г.
Починал: 1969 г. (47 г.)

Симеон Асенов Ханъмов е български офицер, генерал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1921 г. в ямболското село Безмер. От 1936 до 1940 г. е ученик в Ямболската гимназия. От 1937 г. е член на РМС, а през 1941 г. и на БКП. От 1940 до 1941 г. учи медицина в Софийския университет. Между 1941 и 1944 г. лежи в затвора. Излиза на 9 септември 1944 г. и за 1 месец е Околийски началник на милицията в Ямбол. От 27 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първа дружина от двадесет и девети пехотен ямболски полк. На 23 март 1945 г. като капитан е назначен за помощник-командир на полка.[1] От август 1945 до април 1947 г. е инструктор в политическия отдел на трета стрелкова дивизия и в политическия отдел на трета армия. Между април 1947 и април 1949 г. е началник на агитационното отделение в Главното политическо управление на армията. По това време завършва училище за военни пропагандисти в СССР. След завръщането си до февруари 1951 г. е заместник-началник на отдела за пропаганда и агитация при Главното политически управление. Между февруари 1951 и февруари 1952 г. е заместник-началник по политическата част на Военно-политическата академия[2]. За няколко месеца между февруари и юни 1952 г. е началник на отдел „Пропаганда и агитация“ при Главното политическо управление. От юни 1952 до 1954 г. е освободен член на Военния съвет при първа армия. От 1954 г. е началник на отдел „Кадри“ в Министерството на отбраната. Умира през 1969 г. в София.[3] Носител е на ордени „Унгарска свобода“ – сребърен и орден „За храброст“ – IV ст., 2 кл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 151
  2. Протокол №161 от 1 октомври 1953, с. 68
  3. София помни, парцел 35